Васко празнува на Васильовден, 1 януари — имен ден, който дели датата си с Нова година. Затова черпенето обикновено се слива с новогодишната трапеза, но си остава отделен повод.
Васко празнува на Васильовден, 1 януари — ден, който дели датата си с гражданската Нова година и почти винаги губи битката за вниманието. Докато една държава изпраща старата година с фойерверки и салати, Васковците тихо отбелязват и своя имен ден, притиснати между полунощната наздравица и махмурлука. За Васко това означава един празник, който трябва сам да си извоюва.
Самото име Васко е скъсена, галена форма на Василий. Коренът е гръцки — от василевс, „цар“, което прави Василий „царски“ или „царствен“. Тоест зад късото, домашно „Васко“, с което го викат в махалата, стои цяла една дума за владетел. От същия корен растат Васил, Василка, Василена. Малко галени имена крият зад себе си толкова висока титла.
Небесният покровител е свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска от четвърти век и един от тримата велики светители на православната църква — строг богослов, чиято памет по историческа случайност се пада точно на 1 януари. Пълната му история е за друг ден; тук е достатъчно, че името на Васко го връзва с фигура с тежест, с каквато малко имена могат да се похвалят.
Българският Васильовден си има свой ясен обичай — сурвакането. На разсъмване децата обикалят с украсени дрянови пръчки, наречени сурвачки, и леко тупат по гърба домакините, редейки пожелания за здраве и плодородие. Дрянът не е случаен: той цъфти пръв напролет и е символ на жилавост, а пожеланието е човек да е як като дрян през цялата година. На трапезата пък се точи баница с късмети, свити на хартийки, а до нея често стои и обредна питка, наречена Василица — хляб, кръстен направо на светеца от деня.
В кючешкия прочит Васильовден е празникът, който трябва да се пребори за въздух с най-шумната нощ в календара. Васко черпи между новогодишните тостове, отстоявайки правото си на собствен повод, докато половината маса вече е забравила, че освен Нова година е и нечий имен ден. Затова кючекът тук не е фон, а претенция — Васко иска своята песен, отделно от общата новогодишна врява.
„Сашо Роман — Царят на нощта“ държи царското в корена на името, качено на новогодишната полунощ. „Симпатяги — За милиони няма закони“ е за развързаното веселие, в което границите между Нова година и имен ден се размиват напълно. „Орк. Фанта — Бордо“ е за наздравиците, с които масата все пак се сеща да вдигне чаша и за самия Васко. Взети заедно, трите държат Васильовден изправен срещу новогодишната конкуренция — с царско име, развързан купон и една навременна наздравица.
Васильовден свършва някъде в първия ден на новата година, слял се с нея почти до неразличимост. Сурвачките изтупаха гърбовете, баницата раздаде късметите, а кючекът изпрати Васко през най-претъпкания му ден в календара — царски, макар и на един дъх от махмурлука. Догодина пак ще си го дели с фойерверките и пак ще си иска наздравицата.
Пожелания
На кръщелното пише Василий, тоест „царски“ на гръцки; в махалата обаче никой не вика цар, вика Васко. Единственият монарх, свит до две срички и повикан за цигари.
Именният ти ден се пада на 1 януари, когато цяла държава е заета да си доспива или да изтрезнява. Да си цар на дата, на която поданиците ти спят до обед — това е твоят Васильовден.
Свети Василий е строг богослов с тежест, а дели деня си с махмурлука на цяла държава — дори светците у нас дежурят на празник.
Сурвакарите ще те натупат по гърба с дрянова пръчка за здраве — единствената аудиенция, на която цар получава бой и още благодари за него.