Йоан празнува на Ивановден, 7 януари — празник, кръстен на Иван, по-домашната версия на същото име. Курбан, наздравици и по трима именици на всяка маса.
Йоан е църковната, официална форма на най-масовото българско име — версията, с която свещеникът те вписва в кръщелното, докато комшиите цял живот те викат Иван. На 7 януари, Ивановден, тя празнува наравно с всички останали производни: курбан на трапезата, поканени близки, черпене, което не бърза да свърши. Денят идва веднага след Богоявление, наричано у нас и Йордановден, така че двата празника се сливат в един непрекъснат зимен блок, в който курбанът, студът и наздравицата се редуват без ясна граница.
Името тръгва от еврейското Йоханан — съкратено от по-дългото Йехоханан — минава през гръцкото Йоаннис и латинското Йоаннес, и означава „Бог е милостив“. Йоан е формата, застанала най-близо до този първоизточник: докато Иван е домашният, ославянен вариант, Йоан задържа книжовното, гръцко звучене на оригинала. От същия корен растат Иван, Иванка, Йоана, Жан, Жана, Ваня и цяла плетеница от производни, затова един Йоан на трапезата рядко черпи сам.
Светецът е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан — и точно неговото име носи буквално всеки Йоан. Житието му не завършва добре: обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание на Ирод. Пълният разказ е на страницата за Ивановден; тук стига да се каже, че носителят на църковната форма носи и най-тежкото житие в календара — обезглавяване, не кротко успение.
На шести свещеникът хвърля кръста в ледената река и мъжете скачат след него за здраве; на седми е денят на самия светец. В практиката двете премръзвания се сливат в едно: курбанът къкри от рано, а миризмата му стига до съседите доста преди официалната покана. И някой роднина задължително ще разкаже как навремето е вадил кръста от реката — разказ, който расте с всяка изминала година и с всяка обърната чаша.
В кючешкия прочит Ивановден е ден на неизбежността. Името е толкова разпространено, че не можеш да минеш без поне един именик на масата, а по-често са трима. Църковната форма звучи достатъчно тържествено, за да оправдае още една наздравица над курбана, но на практика поводът бързо се губи. Кючекът е за момента, в който черпенето надделее над богословието — а на Ивановден този момент идва рано.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събирането, когато цялата рода от Ивановци и Йоановци се стича към една маса. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за средата на вечерта, когато наздравиците се множат по-бързо от повода. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за финала, който по усещане трае точно толкова, защото имениците са твърде много, за да се обиколят за една вечер. Заедно трите изминават дъгата на деня — от събирането, през наздравицата, до нощта, която отказва да свърши.
Йоан минава за по-официалния роднина на Иван, но на Ивановден официалното трае горе-долу до втората чаша. Кръстът беше изваден, здравето — пожелано, а църковната форма на най-масовото име изкара поредната си претъпкана вечер.
Пожелания
От целия род ти носиш най-близката до оригинала форма — и заедно с нея светеца, който не си е отишъл кротко в леглото, а с меч, заради един танц и една прибързана дворцова поръчка; носиш най-кървавото житие в календара и го празнуваш с торта.
На хартия си Йоан — тържествено, книжовно, гръцко; на улицата обаче никой не вика така през стълбището, там цял живот си остро изкрещяният Иван. Официалната форма трае точно колкото разстоянието от кръщелното до входната врата.
От твоя корен са изкарали и Жан, и Жана, и Йоана, и Ваня — цяла интернационална делегация от едно еврейско име; ти си българският ѝ представител, който на седми януари представлява рода главно пред казана с курбана.
Значиш „Бог е милостив“ в най-чистия му вид — милост, която на седми януари се раздава на порции, точно колкото курбанът да стигне за половин указател съименници.