Йордановден е 6 януари — свещеникът хвърля кръст в студена вода и мъже се гмуркат да го извадят. Йорданите имат именен ден в един от фотографски най-живописните православни ритуали.
Йордановден на 6 януари е Богоявление — един от най-зрелищните православни празници, в който свещеникът хвърля кръст в ледена вода, а мъже се хвърлят след него, за да го извадят. Йорданите носят име, вписано направо в свещената география на християнството, и празнуват в един от най-фотогеничните ритуали на вярата.
Името идва от еврейското Ярден — „спускащ се“ или „течащ надолу“, тоест самото име на реката Йордан. От корена растат Данчо, Данко, Йорданка, Данче — цяло семейство, вкоренено в една свещена река.
Зад Йордан не стои светец, а свещено събитие. Богоявление отбелязва кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител — момент, в който според евангелието небето се отваря, Светият Дух слиза като гълъб, а глас от небето назовава Христос за Син. Затова празникът се нарича Богоявление, тоест явяване на Бога: за пръв път се разкрива и Троицата — Отец, Син и Дух наведнъж. Малко имена стоят толкова близо до самото сърце на богословието: Йордан носи името на реката, в която е започнала цялата християнска история на кръщението.
Българският Йордановден превръща това богословие в ледено зрелище. Свещеникът хвърля кръста в река или язовир, а младите мъже скачат в смразяващата вода, за да го извадят — този, който успее, се смята за благословен с късмет и здраве през годината. На места се извива и мъжко ледено хоро направо в реката. Ритуалът е колкото духовен, толкова и физически: вярата тук се измерва в градуси под нулата и в готовността да се гмурнеш заради един кръст.
Йордановден отваря двудневния зимен блок — 6 януари Богоявление, 7 януари Ивановден — в който половин указател празнува наведнъж, а студът, кръстът и ракията се редуват без ясна граница. Йорданите стоят точно в началото на този премръзнал, но весел празничен възел.
Осветената на Богоявление вода носи и собствено поверие — вярва се, че тя не се разваля с месеци, и затова се пази у дома като цяр за цялата фамилия през годината. Така Йордановден оставя следа не само в спомена за ледения кръст, а и в едно шише светена вода на рафта, изкарало чак до следващото Богоявление. Малко празници се пренасят така буквално в домашния бит.
В кючешкия прочит Йордановден е денят на ледения кръст и на смелите гмуркачи. Данчовци, Данковци и Йорданки черпят, след като кръстът е изваден от ледената вода. Кючекът е за момента, когато премръзването отстъпи на топлата трапеза.
Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха, с който се празнува голямото Богоявление. Глория — Скъпи купи ми нещо е за самоуверената именичка сред зимния празник. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за издръжливостта, нужна и на гмуркачите, и на празнуващите. Взети заедно, трите песни минават през целия Йордановден — от размаха, през самочувствието, до издръжливостта на един леден, но весел ден.
Йордановден свършва в студена януарска вечер, слял богословие и ледена вода в един празник. Небето се отвори над реката; кръстът беше изваден; кючекът изпрати Йордан през ледения му ден в сърцето на зимата.
Пожелания
Носиш името на цяла река — „течащ надолу“ — подобаващо за човек, чийто празник започва със скок в ледена вода.
Който извади кръста от ледената вода, е благословен със здраве за годината — единствената българска здравна система на доброволен принцип и хипотермия.
На твоя ден небето се отворило и Троицата се показала за пръв път наведнъж — Отец, Син и Дух в едно; ти отбелязваш това вселенско откровение рамо до рамо с половин указател, който също празнува тия дни.
Един празник, който оставя шише светена вода на рафта — цяр за цялата фамилия чак до следващото Богоявление, стига да преживееш самото гмуркане.