Йото празнува на 7 януари, Ивановден, скрит сред най-многолюдния именник в България. Късо разклонение на Иван, което сяда на същата трапеза и получава същия курбан.
Йото сяда на трапезата на 7 януари, когато половин България вдига наздравица за Ивановден. Празникът е на Свети Йоан Кръстител и идва веднага след Йордановден, в дните, когато курбанът, студът и ракията се редуват без ясна граница. Правят курбан и канят близките, а на масата всяко име от рода на Йоан има право на своята чаша, дори най-късото.
Йото е късо разклонение на Йован, тоест на Иван. Коренът е еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоаннис, и означава „Бог е милостив“ — същият корен, който храни Йоан, Иван, Иванка, Йоана и цяла върволица роднини. Иван е гигантът на този род; Йото е джобното му издание — две срички, които носят същата древна тежест, но се произнасят за миг. Йотко е още по-галената му рожба, а Йота — женската му сянка.
Светецът зад деня е Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един танц и едно необмислено обещание. Пълната му история живее на страницата за Ивановден; тук е важно само, че Йото стига до този пророк по най-дългата възможна верига от умалителни, но все пак стига.
На шести свещеникът хвърля кръста в ледената река и мъжете скачат след него за здраве; на седми е самият светец, а в практиката двете премръзвания се сливат в едно. Народът отдавна е решил, че щом Иван е толкова много, значи и водата, и курбанът трябва да стигнат за всички — включително за онзи Йото, когото в селото открай време наричат така, за да го различават от другите трима Ивановци на същата улица.
В кючешкия прочит Йото е малкото име, което оцелява в морето от Ивановци. Никой не помни кръщелното му свидетелство, но всички знаят кой е Йото — и точно затова курбанът му се пада наравно с този на братовчед му Иван. Кючекът е за момента, в който умалителното престане да е шега и седне начело на трапезата, поне за една вечер в годината.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за първите гости, които влизат с наздравица още от прага. Кали — Медовина е за самата трапеза, когато чашите се вдигат за здравето на Йото и на целия му претъпкан род. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за онази част от вечерта, в която празникът вече е забравил колко е часът. Заедно трите парчета изминават дъгата на именния ден — от прага, през наздравицата, до нощта, която отказва да свърши.
Йото си легна последен, защото курбанът не свършва, докато има кой да го доизяде. Кръстът беше изваден, здравето — пожелано, а най-късото име на масата отнесе същата наздравица като най-дългото.
Пожелания
Името ти значи „Бог е милостив“ — а милостта в твоя случай е, че те пуснаха на трапезата на Иван без покана и без кръщелно.
Носиш най-късото име на масата, кръстено на пророк, обезглавен заради един танц и едно необмислено обещание — гледай на кое хоро се хващаш.
Кръстиха те Йото само за да те различават от другите трима Ивановци на улицата — икономия на срички, за която на трапезата не ти удържат нито залък от курбана.
Цяла върволица роднини — Йоан, Иван, Йоана — а ти оцеля като умалителното, което никой не помни в акта за раждане, но всички викат на курбана.