Жана черпи на Ивановден, 7 януари — заедно с Иван, Йоана и Иванка. Приготви трапеза и отвори вратата за гостите, а ледената река гледай спокойно отстрани.
Жана черпи на 7 януари, но никога сама — Ивановден е денят, в който половин указател вдига чаша наведнъж, а Жана е една от многото форми, скрити под общото име. Празникът идва веднага след Йордановден и Богоявление, така че когато дойде редът на Жана, зимният блок от вяра, студ и ракия вече е в пълния си разгар.
Жана е френската форма на същото име, което в България звучи като Йоана, Иванка или Яна. Коренът е един и същ: през гръцкото Йоаннис се стига до еврейското Йоханан, което значи „Бог е милостив“. Разликата е само в маршрута — Яна е тръгнала по селския път, а Жана е дошла по-късно, през западноевропейската и руската книжнина (там я срещаме и като Жанна), и е седнала в града като по-модерната сестра на същото старо име.
Светецът зад всичко това е Свети Йоан Кръстител — пророкът, кръстил Христос в река Йордан и обезглавен по-късно заради един танц и едно необмислено обещание. Църквата го почита на 7 януари, ден след Богоявление. Жана носи неговото име, без да носи неговата съдба — милостта в значението остава, а историята с подноса учтиво се пропуска на трапезата.
На Ивановден се прави курбан и се канят близките на празнична трапеза — да си именик на този ден означава да отвориш вратата и да не я затваряш до късно. Ако Иван вади кръста от ледената река, Жана обикновено гледа отстрани, с чаша в ръка и с тихото убеждение, че точно тази версия на празника — на топло, без премръзване — е измислена по-разумно. Курбанът къкри, ракията се налива, а някой роднина неизбежно ще попита защо не си кръстена простичко Иванка като хората.
В кючешкия прочит Жана е доказателството, че едно име може да смени езика, дрехите и града, но не и датата. Колкото и модерно да звучи, Жана черпи в същия ден като баба си Иванка, между същите салати и същата ракия. Кючекът е точно за този момент — когато модерното име сяда на много старата трапеза и открива, че менюто не се е променило от години. Разликата между Жана и Иванка е в парфюма и в акцента, не в датата — и точно тази разлика прави деня едновременно смешен и трогателен.
Ивана — Шампанско и Сълзи е за първата наздравица, в която празникът и лека носталгия се смесват в една чаша. Кали — Парфюмът е за самата Жана на трапезата — градската, лъскавата, тази, която мирише на нещо по-скъпо от менюто. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за втората половина на вечерта, когато сериозните разговори са свършили и на масата остават само купонджиите. Заедно трите изминават дъгата на деня — от вдигнатата чаша, през блясъка на трапезата, до момента, в който всички са на крака.
Ивановден свършва късно, защото имениците са прекалено много, за да се приберат навреме. Жана вдигна чашата, изпи наздравицата и доказа, че и най-модерното име накрая празнува по стария календар.
Пожелания
Дошла си у нас късно и по книжовния път — през руската и западната литература, като по-модерната градска сестра на Яна и Иванка. Цялата тази биография те докарва право върху най-старата възможна трапеза, където менюто не се е сменяло от три поколения.
„Бог е милостив“ по френския маршрут — милостта е, че на трапезата никой не те кара да скачаш в ледената река като Иванците.
На всяка трапеза има по един роднина, който ще попита защо не са те кръстили простичко Иванка като хората. Отговорът е един и същ всяка година — маршрутът е бил по-дълъг, светецът е същият — и никой не го слуша, защото курбанът вече е готов.
Взела си от светеца само хубавото — значението „милостив“ и празничната дата — а неудобната част с подноса и главата тактично е останала в житието. Твоята версия на деня прескача направо на курбана.