Един и същ кючек, само буквите се сменят на границата.
Тръгваш за Гърция с колата, багажникът е претъпкан, а някъде към Кулата вече премяташ наум дали аптечката ти отговаря на техните изисквания. На българските отговаря — това в Гърция значи „може би“.
Гърция е близката чужбина. Три часа път и си в друга държава, но салатата, кафето и музиката ти звучат подозрително познато. Точно тази близост прави всичко по-смешно — достатъчно различно, за да те глобят, достатъчно еднакво, за да спориш кой го е измислил пръв.
Гръцката пътна полиция обича пълния комплект. Пожарогасител, аптечка, авариен триъгълник и светлоотразителна жилетка — задължителни са във всяка кола, не украса за багажника. Липсва ли гасителят, глобата е съвсем реална, а обяснението „у нас не го искат“ не минава за смекчаващо обстоятелство.
Алкохолът в кръвта е 0,5 промила за редовите шофьори и 0,2 за начинаещите и професионалистите — тоест едно узо на обяд не е план, а хазарт. Коланът е задължителен и отпред, и отзад. Телефонът без хендсфрий излиза скъпо. Камерите прощават към десет километра над ограничението; над това вече не питат за настроението ти.
Магистралните такси, диодията, се плащат на всяко трасе — в брой или с карта, но само в евро — левът вече е спомен. Между София и Солун ще минеш през няколко бариери; дребните в конзолата спестяват сцени.
Дотук звучи, все едно гърците са строгите. Но българският шофьор пренася през границата собствената си колекция от навици — аварийните вместо „благодаря“, изпреварването в завой, следването на две педи зад предната кола. В Гърция това не минава за характер, минава за глоба. Роудтрипът е взаимен урок по това кой кого дразни по-малко.
И тогава идва вечният въпрос — кой е оригиналът. Шопската салата, която в Гърция ще ти сервират като „селска“, а в Скопие ще се закълнат, че е тяхна. Александър, когото три държави си приписват в учебниците, а една му вдигна статуя, за да няма спор. Музиката прави същото — гръцкият турбо-фолк и родната чалга свирят един и същ кючек, само на различна азбука. Антипас пее „за парите“, Ача Лукас го изпя на сръбски, а някой в Пловдив го върти, все едно го е измислил. Никой не признава кой е първи. Затова пък всички танцуват еднакво.
Пожелания
Дано аптечката ти мине проверката от първия път, не след глоба.
Нека узото да е след паркирането, не преди камерата.
Дано на диодията приемат картата, когато дребните свършат.
Нека спорът кой е оригиналът да остане на масата, не на пътя.
ЧЗВ
Кои неща са наистина задължителни в колата за Гърция?
Кой е оригиналът — шопската салата или гръцката?
Каква музика върви за пътя на юг?
Песни за момента
- Antipas — Gia Ta Lefta „За парите правиш всичко“ — гръцкият оригинал, който Ача Лукас изпя на сръбски. Спорът кой е първи трае по-дълго от глобата.
- Kostas Doxas — To Tragoudi Tou Kairou Лятната гръцка, която ще чуеш във всяка таверна от Халкидики надолу. Думите не са задължителни — краката се справят.
- Кондьо — Мъни Мъни Българската нота в спора за парите — докато на юг ти пишат глоба, ти вече пееш за тях.