Ден на Васил Левски

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Основава Вътрешната революционна организация и покрива страната с мрежа от комитети, работеща под окупация, с минимални средства и с максимална вероятност всеки участник да свърши на въже. Заловен е в края на 1872 г. край Къкрина, съден е от османски съд в София и екзекутиран. На трийсет и пет. Държава, която повечето хора не доживяват да видят, той не доживя изобщо.

Организаторският му талант е от тези, които днес щяха да въртят логистика на цял концерн — само че наградата за системен ум под робство не е бонус, а бесило. После, когато делото се увенча с успех, благодарната държава му върна дълга по единствения начин, който владее до съвършенство: издигна му едни от най-многобройните паметници за един-единствен човек и кръсти на него улици, стадиони и градове. Човекът искаше свободна република; получи топоним. Сделката е неравна, но е посмъртна, така че никой не се оплаква.

Picks-ите за деня на паметта са без патетика — само кючек-ритъм и балкански тон, защото речите вече ги казаха други. „Heroes“ на Орк. Димо бенд е за онези, чиито имена накрая увиснаха на табелите. „Жица, жица“ на Тони Дачева и орк. Кристал е класика с устойчива линия — памет, която не се къса. „Оф, оф“ на Сашо Роман държи балканския тон между мъка и достойнство. Орк. Ориент затварят с „Рамзи“ — ориенталски пулс от същите земи, из които Апостолът е обикалял предрешен, докато по същите сватби кючекът се е люлял, без да пита кой кого владее в момента.