Априлското въстание

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил — преждевременно, защото планът вече е бил предаден и чакането е станало по-опасно от действието. Тодор Каблешков обявява бунта от Копривщица с писмо, подписано с кръв, защото мастилото очевидно е изглеждало прекалено оптимистично. Центърът е Панагюрище, Четвъртият революционен окръг; надигат се и Търновско, Сливенско, Врачанско. Организацията е дело на Гюргевския революционен комитет и на апостоли като Георги Бенковски и Панайот Волов — хора, тръгнали да разклатят империя с пушки, събирани поединично.

Военно въстанието е смазано за седмици, жестоко, с клането в Батак и Перущица. И тук идва най-циничната част от цялата история: точно това поражение свърши работа. Докато въстаниците побеждаваха, Европа гледаше настрани; когато започнаха да ги избиват в достатъчни количества, изведнъж се намери кой да пише. Уилям Гладстон вдигна памфлет, свика се Цариградската конференция и пътят към Руско-турската война и Освобождението се отвори. Оказа се, че единственият доклад, който Великите сили четат докрай, е написан с трупове. Поражение на бойното поле, победа в счетоводството на дипломацията.

Picks-ите за деня носят тежест без патос — ритъм за памет, не за реч. „Heroes“ на Орк. Димо бенд е за героите, на които после кръстиха всичко. „Детонация“ на Орк. Рико Бенд е за самото избухване, тръгнало преди да е било готово. „100 патрона“ на Ивана е за оръжието, събирано с месеци и стигнало за седмици. А „Кючек Перелик“ на Орк. Царски Извор затваря с балкански тон от същите планини, в които се ля кръв — защото кючекът е свирил по тях и преди барута, и дълго след като димът се е слегнал, без да чака ничие разрешение.