България влезе в топ четири на Световното първенство през 1994 г. и хората блокираха площад „Народно събрание“ с автомобили, флагове и кючек, сякаш бяха спечелили самото първенство. Не бяха. Но кючекът не прави разлика между четвърто място и първо — той прави разлика само между „свири“ и „не свири“.
1994-та: България — Германия 2:1 на четвъртфинала. Стоичков вкарва от пряк свободен удар в 75-ата минута. Страната не спи. Конвоят от коли тръгва около полунощ и свършва приблизително към 3 часа сутринта — когато последният клаксон замлъква не защото хората са се изморили, а защото акумулаторите са се изтощили. Четвърто място. Не първо. Не трето. Четвърто.
Детето, което е стояло на капака на колата с флаг в ръка, днес е на над четиридесет и разказва тази история поне веднъж годишно на всеки, който не я е поискал. Диспропорцията между постижението и честването е точно толкова голяма, колкото винаги е била в България. Мачът завърши с прав резултат. Купонът завърши с полицейски предупреждения. Кючекът завърши след петата по ред песен, когато съседите се обадиха от горния етаж.
„Heroes“ на Орк. Димо бенд не чака да е финал. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд знае, че победата е само повод. „Кома“ на Тони Стораро и Константин описва точното агрегатно състояние след третата обиколка около централния площад. А „хоп“ на АЗИС е там от самото начало — преди резултатът да е ясен, понякога и преди мачът да е започнал.
Пожелания
Дано конвоят тръгне организирано и се върне с всичките коли на едно парче.
Нека победата да си остане победа поне до утре сутринта, преди да започне анализът защо не сме я спечелили по-рано.
Дано клаксоните да издържат до края на кючека, а не обратното.
Нека детето с флага да си спомни тази вечер след тридесет години.