Безсъние — кючек за 3 часа през нощта, когато всичко е проблем

Безсънието работи на проста логика: денят е за проблеми, нощта е за решения на проблеми, открити на дневна светлина. Кючекът го е чул преди. Той е свирил на хиляди будни нощи — не само на сватбите и купоните, а на тихите, без повод, когато стаята е тъмна и мозъкът е решил, че сега е моментът да разреши въпроса от преди три години. Безсънието не пита дали имаш работа сутринта. То идва по график, известен само на него.

В България традиционното лечение на безсъние е дилянка. Дилянката не работи. Дилянката е там за вида, за баба, за убеждението, че природата има отговор на всичко, стига да я намокриш достатъчно. Хроничното безсъние засяга около 30-40% от възрастното население — цифра, с която никой лекар не се изненадва и никой пациент не ѝ вярва докрай, защото всеки смята случая си за по-специфичен. Половин доза мелатонин, прочетена в чужбина. Магнезий, препоръчан от колежка в офиса. Приложение за медитация с тих женски глас, изтеглено в 02:30 и деинсталирано в 02:47. Мозъкът е будел всичко това и продължава да работи. Безсънието е единственото медицинско оплакване, при което самодиагнозата е точна и лечението е измислено независимо.

Будното лежане в тъмна стая е специфична форма на мъчение, одобрена от тялото. Физически всичко е наред: леглото е добро, температурата е поносима, утрото е далеч. Проблемът е менталният. Мозъкът е зареден. Не за нещо конкретно — за всичко малко. Разговорът от миналия вторник, изречен неправилно. Имейлът, изпратен без нужната точка след третото изречение. Дали колата е заключена. Дали наистина е заключена, след като вече провери два пъти. Дали проверяването два пъти означава нещо за характера. Дали характерът може да се промени на тридесет и осем. Дали вратата е заключена, но не тази на колата — тази на апартамента. Кючекът познава тази нощ. Кючекът я е виждал отвън, в прозорците на панелите — светлинка, която гори след полунощ, в апартамент, където никой не е на купон.

Орхан Мурад — Мъка е точният избор за часа, в който безсънието се е установило. Не за тъжното безсъние — за умореното. „Мъка“ не иска нищо от слушателя: не изисква внимание, не иска да се реши нещо, не предлага изход. Тя просто е там, в специфичния ритъм на кючека, с гласа на Орхан Мурад, познат от хиляди сватби и от хиляди нощи след тях. Когато нищо не помага, помага нещо, на което му е все едно дали спиш.

Безсънието има фази. Фаза едно: оптимизмът. Просто ще се затворят очите. Две минути, три минути — нищо. Четири минути. Позицията е неудобна. Обратната позиция е по-неудобна. Дясна страна. Лява страна. Гръб. Стомах — никога стомах, прекалено горещо. Назад на дясна страна. Фаза две: прагматизмът. Добре, не се спи. Телефонът е хванат. Ролкицата е безкрайна. Алгоритъмът е разбрал нещо за настроението и сервира грешното съдържание с хирургична точност. АЗИС — Бивши е в плейлиста по алгоритмична причина, свързана с история на слушане от преди три месеца, и е точна: „Бивши“ е песента на нощта, в която се правят равносметки, за нищо в частност, но за всичко в дребни части. Бивши всичко — решения, планове, версии на себе си, с по-добри навици за сън.

Фаза три: философията. В 03:20 безсънието придобива дълбочина. Мозъкът не е вече при имейлите — мозъкът е при по-големите въпроси. Смисъл, посока, защо точно тази работа, защо точно този град, дали нещата могат да се наредят по-добре. Те могат. Ясно е как. Ще се направи утре. Това „ще се направи утре“ е произведено от безсънието и ще изчезне с първото кафе.

Сашо Роман — Оф, оф е за 04:00. Не за тъгата — за физическото: леглото е неудобно, очите горят, ставането е невъзможно, оставането е невъзможно. „Оф, оф“ е точно това. Не е анализ, не е терапия. Сашо Роман не предлага решение — той констатира, с цялата интензивност на класическия поп-фолк, че ситуацията е точно толкова неприятна, колкото изглежда. Единствената полза е, че кючекът е честен. Мозъкът в 04:00 е единственото нещо в стаята, което все още настоява, че проблемите са решими. Кючекът не е толкова оптимистичен — и точно затова работи.

Сутринта идва. Идва с аларма, с кафе, с пресметнати пет часа сън. Изчислението е неточно, защото не е ясно кога точно е настъпил сънят — може би в 04:40, може би по-рано, може би накрая. Денят се случва. Вечерта пак ще дойде. Мозъкът пак ще е готов с дневен ред. Кючекът ще е там — „Мъка“, „Бивши“, „Оф, оф“ — в правилния ред, за правилната нощ, без въпроси и без препоръки за дилянка.