Божидара празнува на Тодоровден — първата събота на Великия пост, която се мести всяка година заедно с Великден. Денят е посветен на конете, така че именичката дели празника си с кушии и наконтени коне.
Божидара празнува на Тодоровден — първата събота от Великия пост, ден без своя фиксирана дата, който се мести всяка година заедно с Великден. Заедно с нея черпят всички Тодоровци, Теодори, Тодорки и Дори, само че главният герой на този празник не е човек, а конят, и това ѝ е ясно още от малка.
Името е женската форма на Божидар и е с древен славянски произход. Значи „Божи дар“ и е сглобено буквално от две прозрачни думи — Бог и дар, без нищо скрито в него. По смисъл е точен превод на гръцкото Теодора, където теос значи „Бог“, а дорон — „дар“; едно и също име, изречено веднъж на славянски и веднъж на гръцки. От корена излизат късите Божа и Дара, с които баби и лели по-често викат именичката, отколкото с цялото тежко „Божидара“.
Светецът на деня е Свети Теодор Тирон — воин-мъченик от началото на IV век, комуто народният календар е закачил коня и настъпването на пролетта. Тук връзката с името става почти забавна: Божидара носи в превод точно това, което Теодора носи в оригинал, тоест празнува ден, кръстен на гръцката версия на собственото ѝ име, без някой да ѝ е обяснявал това.
Обредността е изцяло конска. На Тодоровден се провеждат надбягвания, наречени кушии, конете се мият и решат, закичват се с мъниста и червени конци срещу уроки и се извеждат наконтени на водопой. Победителят в надбягването се смята за носител на здраве и късмет за цялото село, а стопанинът му ходи наперен чак до следващия празник. Първата седмица на поста пък минава за Тодорова, натоварена със стари забрани и предпазни обреди.
В кючешкия прочит цялата работа е чудесно объркана. Жена със славянско име празнува войник с гръцко име през ден, който всъщност принадлежи на коня, и всяка година трябва да отваря календара наново, за да разбере кога точно се пада. Всяка пролет някой близък я пита кога е Тодоровден, а тя вдига рамене и препраща въпроса към Великден. Божидара черпи, когато постът реши, а не когато ѝ е удобно, и това е достатъчен повод за кючек.
Теодора — Как ме кефиш е избрана почти на шега — певицата носи гръцкото близначе на самото име Божидара. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за именичката, коронована за един ден на собствения си празник. Тони Стораро и Галена — Шефката поема нататък, когато трапезата се разгърне и някой трябва да води вечерта докрай. Взети заедно, трите минават през целия ден — от името, през короната, до жената, която държи масата, докато конете отдавна спят.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат в обора и постната трапеза се вдигне. Кушиите бяха препуснати; Божидара получи своя Божи дар за поредната година и спокойно си го отнесе у дома.
Пожелания
Името ти значи „Божи дар“ — буквално Бог плюс дар, дума по дума колкото и гръцката Теодора; празнуваш свети Теодор, тоест собственото си име, само казано на другия език.
Празникът ти носи мъжко гръцко име (свети Теодор), а короната за деня отива не на теб, не на светеца, а на един кон — йерархия, с която славянският „Божи дар“ се примирява веднъж годишно.
Датата ти няма собствен ред в календара — гони Великден като сянка, така че всеки март се налага да обясняваш, че „Божият дар“ тази година пристига чак когато постът благоволи.
На Тодоровден здравето и късметът на цялото село се залагат на един кон в кушията — а твоят принос към празника е предимно логистичен: всяка година да откриеш на коя дата се е преместил.