Теодор празнува на Тодоровден — Конския Великден, който няма фиксирана дата и се мести всяка година. Пада се в първата събота на Великите пости, затова проверявай кога е Великден.
Теодор празнува на Тодоровден — един от малкото имени дни без собствена дата в календара. Празникът се пада в първата събота на Великите пости и се мести всяка година заедно с Великден, така че всеки Теодор всяка пролет проверява наново кога точно ще черпи. Народът го знае като Конски Великден, а на трапезата сядат заедно всички Тодоровци, Теодори, Тодорки, Божидаровци и Дори.
Самото име Теодор идва от гръцкото Теодорос и се сглобява от две думи — теос (Бог) и дорон (дар). Буквално значи „Божи дар“ — същото, което казва и славянското Божидар, само на другия език. От същия корен растат по-домашните форми Тодор, Тошо и Дорчо, а женската страна дава Теодора и Дора.
Светецът зад деня е Свети Теодор Тирон — християнски воин-мъченик от началото на IV век, човек с меч и вяра, попаднал в един календар, който после ще му прикачи цял табун коне. Църквата помни воина; народът запомни коня и двамата някак се събраха в едно име.
На Тодоровден се провеждат конни надбягвания, наречени кушии — конете се мият, накитват с мъниста и червени конци срещу уроки и извеждат наконтени пред цялото село. Победителят носи здраве и късмет за стопанството до следващата година, а собственикът му се разхожда наперен, все едно сам е бягал. Стопаните хранят конете по-обилно, а самият празник е нещо като край на зимата, видян през очите на добичето, което цяла зима е стояло в обора.
Народната фигура на седмицата е и по-мрачна — „тодорците“ или „конниците“, митични същества с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем през тази първа постна седмица. Затова тя носи и името Тодорова седмица, натоварена със забрани и предпазни обреди. Християнският войник и старите конски духове тук делят един празник без много обяснения, както често става в българския календар.
В кючешкия прочит Тодоровден е празникът, чийто главен герой не е човек, а добиче — рядкото събитие, на което именикът дели деня си с един кон. Подвижната дата пък прави всичко по-смешно: всяка година някой Теодор пита кога точно се пада, а отговорът зависи от това кога е Великден. Черпи се, когато постът реши, не когато е удобно на имениците.
Орк. Здравец — Газ-Спирачка е за самото надбягване, за ускорението и рязкото спиране на финала на кушията. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за днешната конска сила, преместена под един капак — модерният наследник на наперения победител. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за трапезата след надбягването, когато конете се приберат и веселбата поеме нататък. Взети заедно, трите минават през целия ден — от старта на кушията, през смяната на коня с колата, до купона накрая.
Теодор си прибира деня, когато конете влязат в обора и трапезата се вдигне. Кушиите свършиха, колите — паркирани; кючекът изпрати още един подвижен Тодоровден, преди пак да се разбяга по календара.
Пожелания
Името ти значи „Божи дар“, а денят ти дели трапезата с един кон — рядкото събитие, на което именикът се пада втори след добичето.
Един от малкото имени дни без собствена дата — всяка пролет проверяваш кога е Великден, за да разбереш кога изобщо ще черпиш.
Собственикът на победилия кон се разхожда наперен, все едно сам е бягал — цялата слава за здраве и късмет отива у човека, потта остава у коня.
Църквата помни един воин-мъченик; народът запомни коня и едни нощни конници с конски крака — двамата делят празника ти без много обяснения.