Дора е съкратена Теодора — „Божи дар“ в компактна форма. Дели Тодоровден с Тодоровци, Божидаровци и Теодори. Формално погледнато: подвижен ден без фиксирана дата.
Дора е късата, топла форма на едно от най-звучните женски имена — Теодора, „Божи дар“. Дели подвижния Тодоровден с Тодоровци, Божидаровци и Теодори, носейки в компактния си вид цялото значение на дългата си форма: дар от Бога, свит до две срички.
Името е съкращение на Теодора и наследява нейната гръцка етимология — от theos (Бог) и doron (дар), тоест „Божи дар“. Дора е онази част от Теодора, която е останала, след като ежедневието е износило дългата форма — най-топлата, най-домашната ѝ сърцевина. От корена растат Дорка, Дорчо, Доре.
Зад Дора стои същият светец като зад Теодора и Тодор — свети Тодор Тирон, войн-мъченик, чието име е дало на подвижния празник цялата му конна обредност. Дора черпи, когато Великденският пост реши, на първата си събота, сред кушиите и наконтените коне. Съкратената форма не отнема нищо от значението: Дора е също толкова „Божи дар“, колкото и пълната Теодора, само че казано по-накратко и по-нежно.
Има нещо привлекателно в късите форми на дългите имена. Те са това, което остава, когато официалността отпадне — домашното, галеното, всекидневното лице на кръщелното. Дора е Теодора без церемонията, име за близките, за онези, които не се обръщат към теб с пълното ти име. В това има особена интимност: късата форма е знак, че някой те познава достатъчно добре, за да съкрати името ти.
В народния календар подвижният Тодоровден се мести всяка година заедно с Великден, така че Дора няма фиксирана дата — тя черпи, когато постът настъпи, в началото на пролетта. Конните надбягвания и усещането за край на зимата обграждат празника ѝ.
Има цяла естетика в късите имена. Дора, Мими, Роси, Кичка звучат по-топло, по-достъпно от тържествените си пълни форми, и точно затова се лепят по-лесно за човек. Малцина викат през двора „Теодора“; всички викат „Дора“, и в тази лекота на извикването е половината чар на кратката форма.
В кючешкия прочит Тодоровден с Дорите е подвижен празник в компактна форма. Дорки, Дорчовци и Доревци черпят, когато постът реши, с достойнството на име, което значи „Божи дар“. Кючекът е за момента, когато краткостта на името отстъпи на съвсем некраткото веселие. Малко имена побират толкова значение в толкова малко срички — цял божи дар в две.
Орлин Памуков — Паскал е за съзерцателната, тиха енергия на празника. Глория — На мъжете, които не обичах е за по-острата, самоуверена нотка на вечерта. Орк. Кристали — Телефони е за лавината от честитки, заливащи именичката. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от съзерцанието, през дързостта, до телефонната вълна от поздравления.
Тодоровден с Дорите свършва, когато кушиите отшумят и постната трапеза се прибере. Дългата форма се съкрати; значението остана цяло; кючекът изпрати Дора през подвижния ѝ ден на Божи дар в компактен вид.
Пожелания
Побираш цял „Божи дар“ в две срички. Теодора носеше пълния подарък; ти го носиш в компактна опаковка, готова за подвикване през двора.
Празникът ти няма фиксирана дата — мести се всяка година с Великден. Дори имен денят ти отказва да се ангажира с конкретен ден, като всеки уважаващ себе си дар.
Празнуваш сред конните надбягвания на първата постна събота. „Божи дар“, честван с кушии и трапеза без месо — подаръкът дойде постен.
Делиш Тодоровден с цяла тайфа Тодоровци, Божидаровци и Теодори — всички кръстени на един и същ „Божи дар“. Небето явно е пуснало подаръка в серийно производство.