Кирчо е галеното на Кирил и празнува на единайсети май, заедно със светите братя. Ако носиш името, днес трапезата е твоя — и сметката за нея също.
Кирчо празнува на единайсети май — деня на светите братя Кирил и Методий, солунските богослови, дали азбука на славяните. На тази трапеза Кирчо е този, който черпи: имен ден без официална покана, на който цялата рода намира повод да седне, а поводът е буквата, с която започва собственото му име.
Името Кирчо е галената, домашна форма на Кирил — това, с което го викат вкъщи, докато в кръщелното стои пълното. Кирил идва от гръцкото Κύριλλος, от корена κύριος — „господар“, и значи „господарски“, „принадлежащ на господаря“. „-чо“ е домашната българска наставка, която смъква името от иконата на стената до масата в кухнята; от същия ствол растат Кирко, Киро и по-тържественото Кирил.
Светецът зад името е Свети Кирил, наричан още Константин Философ — ученият от двойката, съставил първата славянска азбука, глаголицата, и превел богослужебните книги на старобългарски заедно с брат си Методий. Носителят на „господарско“ име всъщност дължи празника си на човек, чието оръжие не е било мечът, а буквата — и който с тази буква свърши повече, отколкото мнозина с цяла армия.
На имен ден в България вратата стои отворена по цял ден и никой не чука — влиза се. Кирчо не праща покани; трапезата се пълни сама, роднини сядат, съседи наминават с по едно шишенце в ръка, а домакинът брои чашите наум и се прави, че не ги брои. Който носи името, черпи — правило, по-старо от всяка азбука и по-желязно от нея. Отказът да почерпиш на собствения си имен ден минава за нещо средно между скъперничество и лична обида.
Кючешкият прочит на деня е, че единайсети май е тихата, църковна версия на онова, което България празнува гръмко чак на двайсет и четвърти — Деня на буквите. Между двете дати стои цялата разлика между богослужение и духов оркестър. Първото организирано честване тръгва от Пловдив през 1851 година по идея на Найден Геров и оттогава страната отбелязва азбуката с речи, венци и, ако се стъмни достатъчно, кючек. Кирчовци минават през тихата служба с наведена глава, за да могат да я вдигнат на шумната част.
Сашо Роман — Царят на нощта поема „господарската“ половина на името и я качва на нощни обороти, където цар се става с една маса и добър тъпан. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е тостът на имен ден — жаждата, която домакинът поема лично, защото който черпи, той и плаща. АЗИС — хоп е моментът, в който трапезата се изправя и азбуката отстъпва на съвсем неграмотно веселие. Взети заедно, трите държат Кирчовден между името, чашата и кючека.
Кирчовден свършва там, където е започнал — на отворената врата и пълната маса. Буквите ги измислиха други; Кирчо само поддържа традицията някой да черпи в тяхна памет.
Пожелания
Името ти иде от κύριος — „господар“ — а домашното -чо те сваля от иконата на стената право до кухненската маса, където командваш само кой докъде да си дояде.
Кирил постигна повече с една буква, отколкото цели армии с меч — ти пък тази вечер вадиш ракията и това е целият ти принос към славянската писменост.
Единайсети май е тихата църковна версия на двайсет и четвърти — минаваш през службата с наведена глава, само за да я вдигнеш чак на кючека.
Съседът, когото никой не е канил, все пак наминава с шишенце в ръка — на имен ден това не е нахалство, а входният билет за един стол на твоята маса.