Методи и Кирил делят деня — 11 май. Методий е по-голямият брат и е играл по-скоро административна роля в мисията сред славяните. Методите са в добра компания.
Методи дели с Кирил деня на 11 май — празникът на двамата солунски братя, дали писменост на славяните. Но ако Кирил е ученият и философът в двойката, Методий е организаторът, по-големият брат, поел административната и църковната тежест на мисията.
Името идва от гръцкото Методиос и означава „методичен“ или „търсещ“ — подобаващо за човек, чиято роля е била да подрежда, устройва и защитава делото на брат си. От корена растат Методи, Мето, Методия.
Светецът е Свети Методий, равноапостол, който заедно с Кирил донася азбуката на славяните, но чиято работа продължава и след смъртта на по-малкия му брат. Методий става архиепископ и защитава правото на славяните да служат на собствения си език — кауза, която по онова време никак не е саморазбираща се и която му коства борби с немското духовенство и дори затвор. Докато Кирил остава в паметта като създател на буквите, Методий е този, който отстоява оцеляването им, превежда докрай богослужебните книги и подготвя учениците, понесли делото нататък.
В народната памет двамата братя почти не се разделят — честват се заедно, изобразяват се заедно, стоят рамо до рамо в основата на славянската просвета. Но Методи носи името на по-малко бляскавата, но не по-малко важна половина от двойката: този, който върши тежката, неблагодарна работа по устройването и защитата. Всяко голямо дело има своя Кирил и своя Методий, и вторият рядко получава заслужената светлина.
Борбата на Методий за славянското богослужение го отвежда чак до Рим, където успява да защити правото на славяните да четат и пеят на собствения си език — победа, извоювана срещу силна съпротива. Немското духовенство в Моравия обаче не се примирява: Методий е свален, съден и хвърлен в затвор за години, преди да бъде освободен по нареждане на папата. Тази упорита, институционална борба, водена далеч от блясъка на първоначалното откритие, е това, което всъщност спасява делото на двамата братя от забрава.
В кючешкия прочит Методиевден е празник на организатора — на човека, без когото блестящата идея би останала само идея. Метьовци и Методиевци черпят с тихото достойнство на онези, които държат нещата да работят, докато друг получава овациите. Кючекът е за момента, когато административната тежест отстъпи на съвсем неадминистративно веселие.
Орк. Плам — Майка ти да еба Стояне е за най-суровата, безцеремонна кючешка енергия, с която празникът минава на високи обороти. Орхан Мурад — Гурбетчии е за темата на пътя и мисията далеч от дома, вписана в биографията на братята. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за неуморната повторяемост на веселието, което не се изчерпва до сутринта. Взети заедно, трите песни държат Методиевден в баланс — между суровата енергия, темата на мисията и издръжливостта на празника.
Методиевден свършва в същата майска вечер, в която празнува и брат му. Буквите бяха защитени; делото продължи; кючекът изпрати Свети Методий през пролетния му ден рамо до рамо с Кирил.
Пожелания
Името ти значи „методичен“ — подходящо за човека, който върши тежката, неблагодарна работа, докато брат му бере овациите. Всеки офис има по един Методий.
Светецът ти защитил славянските букви, за което го свалили, съдили и хвърлили в затвора за години — стандартната българска награда за свършена работа.
Методий бил освободен от затвора по нареждане на папата — рядкото чудо: някой отгоре наистина да си свърши работата навреме.
На всяка икона сте двамата, но буквите останаха в паметта на брат ти, а на теб се падна вторият ред в заглавието. Съдбата на всеки организатор: без него нищо не тръгва, а паметникът накрая носи чуждото име.