Кирилка

Кирилка празнува на 11 май — деня, в който православната църква чества светите равноапостоли Кирил и Методий, двамата солунски братя, дали писменост на славяните. Женското име сяда на празника отстрани, без служба и без икона за себе си, и черпи на гърба на един мъж, който дори не е носел точно това име през по-голямата част от живота си.

Името идва от Кирил, а Кирил — от гръцкото Κύριλλος (Кирилос), с корен κύριος (кириос), „господар“. Значението се тълкува като „господарски“ или „принадлежащ на Господа“. Кирилка е женската форма — същият корен с добавена наставка -ка, която в българското именуване прави от мъжкото име женско: Кирил става Кирилка, както Иван става Иванка. От същото гнездо растат Кирка, Кирила и галеното Кики.

Кирил, чието име носи Кирилка, е Константин Философ — ученият от двойката, създал глаголицата и започнал превода на богослужебните книги на старобългарски. Приема монашеското име Кирил чак в Рим, малко преди да умре. Тоест името, което днес празнува Кирилка, не е било рожденото име на светеца, а монашеското — прието броени седмици преди края, малко след като е прехвърлил четиридесетте.

В българския имен ден има едно нещо, което рожденият ден няма: не се чака покана. На Кирилка вратата стои отворена, масата е сложена от сутринта, и всеки, който се сети за празника, може да намине с китка и кутия бонбони — без обаждане, без „удобно ли е“, просто на вратата. Кирилка не пита кой ще дойде — вари кафе за неизвестен брой хора и се прави, че точно това е искала. Който закъснее, го посрещат все едно е подранил.

Смешното е, че Кирилка празнува име, което е буквално за буквите — за азбуката, просветата и книжовността, за целия тържествен пантеон на 24 май с речите и венците. А самото честване свършва не с рецитал, а с наздравица, вдигната малко накриво, и с музика, която няма нищо общо с глаголицата. Между високата култура на празника и ниската страст на кючека стои една маса с баница и салата, и точно там Кирилка се чувства у дома.

Глория — Ледена кралица е за самата именичка, качена за една вечер на трона на собствения си ден, недосегаема и доволна. Кали — Медовина е наздравицата — сладката, лепкава първа чаша, с която масата признава, че вечерта официално започва. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за издръжливостта на празника, който на теория е един ден, а на практика се разтяга колкото търпението на съседите. Взети заедно, трите песни рамкират имен ден: жената в центъра, наздравицата и часовете, които не искат да свършат.

Кирилка си ляга късно, с чаша в ръка и с име, взето назаем от мъж, който сам го е взел назаем от един гръцки господар. Буквите бяха честени; масата беше прибрана чак на другия ден.