11 май е денят на светите равноапостоли Кирил и Методий — тоест кирилите имат именен ден в чест на собствения си просветител. Кирил създава глаголицата; кирилицата, с която четеш тези редове, е дело на учениците му — гръцки букви плюс знаци за славянските звуци.
Кириловден на 11 май е денят на светите равноапостоли Кирил и Методий — тоест Кирилите празнуват в чест на човека, дал на славяните тяхната писменост. Малко имена идват с толкова пряка връзка със собствения си културен произход: буквите, с които се пише това изречение, водят родословието си точно от техния светец.
Името идва от гръцкото Кирилос и означава „господарски“, от kyrios — „господар“. Достойно значение за човек, оформил духовния език на половин континент. От корена растат Киро, Кирчо, Кирилка.
Светецът е Свети Кирил, наричан приживе Константин Философ — учен, дипломат и мисионер, който заедно с по-големия си брат Методий създава глаголицата през девети век. Двамата солунски братя тръгват на мисия сред славяните, превеждат богослужебните книги на разбираем език и с това полагат основата на цяла писмена култура. Кирилицата идва по-късно — азбуката, наречена на негово име, но създадена от учениците му вече в българските земи, в Преславската и Охридската книжовна школа.
В България денят на Кирил и Методий има особена тежест. Макар църковната памет да е на 11 май, светската му версия — 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост — е сред най-обичаните празници в годината, ден на буквите, училището и книгата. Кирилите така носят име, свързано не просто със светец, а с цял национален разказ за просвета и грамотност.
Разликата между глаголица и кирилица често обърква — първата, азбуката на самия Кирил, е сложна и ъгловата, докато кирилицата, наречена в негова чест, е по-късно, по-опростено писмо, изградено от учениците му върху гръцката основа. Именно тя се разпространява от българските земи към целия православен славянски свят и днес обслужва десетки езици и стотици милиони хора. Малцина носители на едно име могат да кажат, че то стои буквално отпечатано в клавиатурата на половин континент.
В кючешкия прочит Кириловден е рядък случай, в който имен ден съвпада с културен манифест. Да се казваш Кирил значи да носиш кръщелно, зад което стои азбука, използвана от милиони — не лоша основа за наздравица. Киро, Кирчо и Кирилки черпят с достойнството на име, вписано буквално в основата на българската грамотност. Кючекът е за момента, когато тежестта на буквите отстъпи на лекотата на празника.
Руси Русев — На бургаската гара е за пътуването и потеглянето, вписани в самата биография на мисионерите, тръгнали далеч от дома. Малките пантери — тути фрути е за по-лекото, ведро настроение на майската трапеза. Сашо Роман — Оф, оф е за наздравичната част на вечерта, когато просветата отстъпва на празника. Взети заедно, трите песни минават през целия Кириловден — от пътя на мисионера, през пролетната лекота, до веселата наздравица за бащата на азбуката.
Кириловден свършва в топла майска вечер, малко преди светската версия на празника да завземе календара. Глаголицата беше създадена; азбуката понесе името му; кючекът изпрати Свети Кирил през пролетния му ден на букви и просвета.
Пожелания
Името ти значи „господарски“ — от kyrios, „господар“ — а буквите, с които е написано това пожелание, наистина водят родословието си от твоя светец. Малцина могат да те разчетат без него.
Кирилицата днес обслужва десетки езици и стотици милиони хора — а ти още не можеш да накараш трима роднини да ти отговорят в семейния чат.
Светецът ти създал глаголицата — сложна и ъгловата — а благодарността се паднала на кирилицата, кръстена на негово име, но измайсторена от учениците му. Присвоена работа, издание първо.
Да се казваш Кирил значи името ти да стои буквално отпечатано в клавиатурата на половин континент — единственият начин един българин да е навсякъде, без да емигрира.