Михо е кроткото умалително, зад което стои командирът на цялото небесно войнство. Празнува на Архангеловден, осми ноември — с курбан за здраве, пиле, обреден хляб и вино на трапезата.
Михо черпи на Архангеловден, осми ноември — деня на архангел Михаил, вмъкнат в най-мрачния край на есента, когато навън вече е студ и кал. На трапезата задължително има пиле, обреден хляб и вино, а някъде в двора се коли курбан за здраве на дома — все ритуали, които звучат тежко и старинно за име, свито до две срички.
Самото Михо е галено съкращение на Михаил — тоест носи цялата тежест на едно от най-старите библейски имена, свита в умалителна форма. Михаил идва от древноеврейски и всъщност не е дума, а въпрос — реторичното „Кой е като Бога?“, зададено така, че единственият възможен отговор да е „никой“. Близките форми са Мишо и, в женски род, Михаела, а самото Михо е кротката, домашна версия, с която официално никой не те вика. Умалителното сваля патоса: там, където Михаил звучи като архангелски указ, Михо звучи като съсед, който ще ти услужи с бормашина.
Зад умалителното Михо стои фигура с несъразмерно голяма биография. Архангел Михаил е предводителят на небесното войнство — генералът на ангелите, покровител на войниците и онзи, който според преданието придружава душите на другия свят. Сбито казано: носиш галено име на командир на цяла небесна армия и на ангела, който изпраща мъртвите.
В народния календар денят се посреща с курбан — обикновено пиле, сварено за здраве на дома и семейството. Ноември е сезонът на закланото и сготвеното — пилето, което цяло лято е обикаляло двора, на Архангеловден се озовава в тенджерата. Обредният хляб се меси и разчупва, виното се налива, а сивият ноемврийски ден се превръща в повод цялата фамилия да седне на една маса. Празникът на войнствения архангел се оказва, съвсем битово, ден за домашен курбан и роднинска трапеза.
Кючешкият прочит на Архангеловден с Миховци е точно в разминаването. Едно кротко умалително събира зад себе си цяло небесно войнство, а самият Михо в този момент вдига наздравица над чиния пилешко в студения ноември. Има нещо вярно за България в това командирът на ангелите да се чества с курбан, ракия и кючек, който не се интересува от чинове. Небесният генерал получава същото меню като всеки друг светец в календара — пиле, ракия и колонка, надута докрай.
Орк. Димо бенд — Heroes е за героиката на деня, за небесното войнство зад едно смалено име. Сашо Роман — Мой ангеле връща ангелската нотка на празника, вече по-меко, към вечерта. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за компанията около масата, събрана за курбана. Взети заедно, трите песни минават през целия Архангеловден на Михо — от войнството, през ангела, до фирмата около трапезата.
Архангеловден на Михо свършва в дълга ноемврийска вечер, изпратен с наздравица над остатъка от курбана. Командирът на ангелите беше почетен както подобава — с пиле, вино и кючек, който така и не разбра кой е като Бога.
Пожелания
Името ти всъщност не е дума, а въпрос — „Кой е като Бога?“ — на който отговорът е „никой“, а на 8 ноември и никой не надува по-силна колонка от твоята.
Свит до две срички, вече не звучиш като архангелски указ, а като човека, когото пращат до магазина за още лед, щом ракията взе да свършва.
Пилето цяло лято е обикаляло двора, а на Архангеловден се озовава в тенджерата — курбан за здраве, за който то не беше питано.
Носиш умалителното на генерал, командвал цялото небесно войнство — а най-голямата ти заповед тази вечер е към кого да подадеш колонката.