Пламен

Огнено име в началото на ноември — календарът явно е решил, че на някого все пак трябва да му е топло. Пламен е кръстен на пламъка, на самия огън, и черпи на Архангеловден, в деня на архангел Михаил и на всички безплътни сили, заедно с Михаиловци, Ангеловци и женската си форма Пламена.

Идва направо от думата „пламък“ и носи цялата ѝ енергия — топлина, светлина и опасност, все качества, които в характеристика от работата звучат тревожно. От корена растат Пламче, Пако, Пламенка; форми на едно от най-експресивните български имена, чието значение не се крие, а направо гори. Кръщелно, което се самозапалва при произнасяне.

Пламен е народно име, кръстено на стихия, а не на мъченик, и до Архангеловден го води образът. На този ден Църквата почита архангел Михаил, когото изобразяват с огнен меч, и всички ангели, а в църковната образност ангелите са същества от огън и светлина. Иконата дава на архангела меча, кръщелното дава на Пламен пламъка — и двамата влизат в 8 ноември въоръжени.

Огънят в българската образност е двойствен — топли и унищожава, дава живот и го отнема, готви хляба и изгаря къщата, при това често в тази последователност и понякога през същия следобед. Пламен наследява цялата тази амбивалентност: име, което обещава страст и енергия, но държи подръка и възможността нещата да излязат от контрол. Да кръстиш сина си Пламен значи да му пожелаеш вътрешен огън, съзнавайки напълно, че огънят рядко е кротък наемател.

Архангеловден иска курбан за здраве на дома и маса с пиле, обреден хляб и вино. Пламен празнува точно тогава, когато огънят престава да е метафора и става домакинска задача: някой трябва да запали печката, да изпече хляба и да не изгори пилето. А умалителното на цялата тази стихия е „Пламче“ — целият пожар, свит до нещо, което майката вика от балкона да се прибира за вечеря, преди да е изстинала.

В кючешкия прочит Архангеловден с Пламеновци е огнен празник в двоен смисъл — на архангела с огнения меч и на името. Пламчета, Паковци и Пламенки черпят при запалени лампи още от следобеда, а кючекът тръгва в мига, в който символиката на пламъка отстъпи на съвсем незапалимото веселие. Пламен е и от имената, които звучат почти като предупреждение — представиш ли се така, събеседникът някак вече е приготвил маркуча.

Орлин Памуков — Паскал е за съзерцателната част; огънят не е само избухване, понякога просто тлее — Пламен в режим жарава, докато курбанът още се пече. Орк. Кристали — Телефони е за лавината честитки; осми ноември пали телефона преди печката, а огненото име гори по веднъж на всяко позвъняване. АЗИС — хоп е за избухването, дошло след тлеенето — огненото име в пълна сила, когато масите се отместят към стената. Взети заедно, трите минават през целия Архангеловден с Пламеновци — от жаравата, през честитките, до избухването на един огнен имен ден.

Архангеловден с Пламеновци свършва с празна тава и последна наздравица край печката. Архангелът запази огнения си меч; името запази пламъка си; кючекът изпрати Пламен през есенния му ден, за пореден път без реален пожар, само с обещанието за него.