Огнян празнува на Архангеловден, 8 ноември — с име от „огън“, в деня на всички ангели. На пръв поглед прилича на грешка в графата, на втори — на най-точното попадение в календара. Кючекът не чака втория поглед.
На 8 ноември Църквата чества Събора на архангел Михаил и другите небесни сили, а народът прави курбан, докато половин телефонен указател вдига чаша за имен ден. В този указател Огнян стои между Михаил и Пламен — и по азбука, и по стихия, рядко съвпадение. Името е от огъня, празникът е на ангелите и двете уж не се срещат никъде.
Произходът е прост: от „огън“ с наставка -ан или от диалектното „огнян“, което значи „огнен“. И в двата случая етимологията е написана на корицата и не изисква речник. Огне, Огни, Огнянко и Огнянче са формите, с които роднините го викат, когато са сигурни, че няма да пламне.
Мостът към ангелския празник са серафимите. В ангелската йерархия те са първият чин, най-близо до Божия престол, шестокрили, а името им се тълкува като „огнен“, „пламенеещ“. Затова Огнян, който няма собствен светец, празнува в деня на всички ангели — по чин, не по житие. Протекция от такъв ранг рядко се среща дори в държавната администрация.
Името има и фолклорно досие: в народните песни се пее за „Огнян змей“. Змеят в българската песен рядко идва на гости с цветя, така че репутацията е изградена отдавна и без участието на носителя. Всеки Огнян я получава наготово — заедно с очакването, че ще влезе в стаята по-шумно от останалите.
На Архангеловден се прави курбан за здраве на дома, а масата се пълни с пиле, обреден хляб и вино. Половината указател идва на гости и всеки си търси място до печката. Огнян не си търси — той е единственият на масата, когото печката би трябвало да познае по име.
В кючешкия прочит Архангеловден с Огняновци е празник на равномерното горене. Кючекът тук работи като добре наредена печка: тръгва бавно, хваща и към полунощ никой не помни кой я е запалил. Огняновци и Огнянки черпят в ранния ноемврийски мрак, а музиката поддържа огъня, без да го обяснява — същата работа, която серафимите вършат горе.
Орлин Памуков — Кетчуп и майонеза е за палавата част от името: темпераментът на змея, слязъл до нивото на тавата с пилето. Орк. Кристали — Харчи пари е за размаха — огънят гори бързо, а парите от плика именикът е изхарчил още преди десерта. Кати — Пеперуда е за ведрата нотка в ноемврийската вечер — лека наздравица, когато навън няма нищо ведро. Трите заедно минават през целия ден на Огнян — от палавостта, през размаха, до ведрината.
Архангеловден с Огняновци свършва късно, с изстинал курбан и печка, която още пращи. Серафимите остават при престола, змеят — в песента, а Огнян се прибира с име, което за пореден път се оказа точно. Последният кючек е за изпращане: достатъчно топъл, за да стигне до вратата.
Пожелания
Името ти значи „огън“ — топлина, светлина и разрушителност в един корен, точно като парното, което или не топли, или гърми.
С име, което е почти превод на „серафим“, черпиш в деня на всички ангели — същият огън, само че по-лесен за изписване в личната карта.
Нека курбанът стане навреме, виното не свърши преди песните, а да ти честитят и онези, които те помнят само като Огнянко.
Серафимите имат по шест крила — ти днес се справяш с два крака и един кючек.
Песни за имен ден
- Орлин Памуков — Кетчуп и майонеза Кетчуп и майонеза е палавата енергия на огненото име — темпераментът на змея от народната песен, слязъл до нивото на тавата с празничното пиле.
- Орк. Кристали — Харчи пари Харчи пари е размахът на огненото име — огънят гори бързо, а парите от плика именикът е изхарчил още преди десерта.
- Кати — Пеперуда Пеперуда е ведрата нотка в ноемврийската вечер — лека наздравица, когато навън няма нищо ведро.