Недялко черпи на 7 юли, на Света Неделя — рядко име, което буквално значи ден от седмицата. Празникът е предимно църковен, така че веселието го вдигат самите именици.
Недялко черпи на Света Неделя, 7 юли — в разгара на лятото, когато цялата страна вече е разпусната и трапезата се изнася навън. Юли е претъпкан с женски летни празници, а Недялко се пада насред ваканцията, когато и без друго никой не бърза за работа. Името е рядкост в календара: то е буквално ден от седмицата, закачен на човек. Малцина Недялковци се сещат, че носят името на почивката, докато вдигат наздравица в най-горещия месец.
Името идва от старобългарското „неделя“, сглобено от „не“ и „дело“ — денят, в който не се работи, ден за Бога. Оттам „Недялко“ значи буквално „роден в неделя“. Църковно то е калка на гръцкото Кириак — от Кириос, „Господ“ — същият смисъл, изразен през вярата, а не през труда. От същия корен растат Неделя, Неделчо, Недко и Недялка — цяло семейство, вкоренено в седмия ден.
Празникът е на Света Неделя, наричана на гръцки Кириакия — „Господня“ — раннохристиянска мъченица от трети век, чието име сочи право към неделния ден. Осъдена да бъде посечена по време на Диоклециановите гонения, тя предава духа си още преди присъдата, на 7 юли. Недялко носи през целия си живот името на светицата, кръстена на самата почивка.
В народната памет родените в неделя минават за късметлии — Господният ден бил на тяхна страна, животът им щял да върви по-леко. На неделните деца се гледало като на белязани с лек живот, все едно самата седмица им подарявала най-спокойния си ден. Затова старите пазели неделята за почивка, а не за работа на полето, и кръщавали неделните момчета Недялко. Името винаги е било народно — на хайдути и обикновени хора, не на владетели, — а днес оцелява най-вече в кръщаването на внук на името на дядо.
В кючешкия прочит Недялко е ходеща ирония: човек, чието име значи „не се работи“, празнува на пълни обороти в най-мързеливия ден от седмицата. Именикът вдига най-шумното веселие в деня, посветен на тишината и покоя. Единственото, което Недялко не прави в своя ден, е точно това, което името му обещава — да си почине. Има поетична справедливост в това денят на почивката да се отбележи с толкова малко почивка.
Кали — Медовина е за сладкото на лятната трапеза, с което черпи всеки Недялко. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира около именика, докато денят напредва. Орк. Здравец — Газ-Спирачка е за темпото на един уж почивен ден, натиснат до дъно. Взети заедно, трите минават през целия празник — от сладкото, през компанията, до пълния газ на деня, кръстен на самата почивка.
Света Неделя свършва в топла юлска вечер, отбелязала деня на покоя с подобаваща липса на покой. Недялко получи наздравица за име, което значи „не работи“, и точно затова не спря да танцува.
Пожелания
Името ти значи „роден в неделя“, а поверието обещава на такива лек живот — Господният ден им бил на страната. Дано ти го е спазил, защото в България дори късметът е на смени.
Името ти буквално значи почивен ден, а нито един работодател не го признава за такъв — на осми юли Недялко се връща на работа като всеки друг, понесъл единствения календарен почивен ден, който не влиза в отпуската.
Името ти никога не е било на владетели — носили са го хайдути и обикновени хора, а днес оцелява най-вече когато кръщават внук на името на дядо. Празникът ти е наследство по мъжка линия.
Църковно името ти е калка на гръцкото Кириак, от Кириос — „Господ“. Носиш деня на Бога в кръщелното, а го отбелязваш с кючек до дъно. Той едва ли е имал точно това предвид под „ден за почивка“.