Петковден на 14 октомври черпи всеки Петко, Петка и Параскева наведнъж — едно име с две лица. Прави се курбан за здраве, а женените жени тръгват към храма.
Петковден на 14 октомври е денят, в който всеки Петко официално сяда начело на масата. Прави се курбан за здраве, женените жени тръгват към храма с молитва за къщата, а имениците — Петко, Петка, Параскева — черпят под покрива на една много домашна светица.
Името Петко идва право от петъка. То е буквален превод на гръцкото Параскев — мъжката форма на Параскева — и означава „приготовление“, денят, в който според традицията се готви за съботната почивка. Така всеки Петко носи в кръщелното си гръцкото название на един делничен ден, без изобщо да подозира. От същия корен растат женските Петка, Петкана и Пенка.
Светицата зад деня е Света Петка Българска, известна и като Параскева Епиватска — подвижница от единайсети век, чиито мощи цар Иван Асен Втори пренася в Търново през тринайсети век. Оттам тя става покровителка на дома и семейството, „наша“ по начин, по който малцина светци могат да бъдат. Петко е мъжкото лице на същото име — един корен, облечен веднъж по женски, веднъж по мъжки.
Малцина се сещат, че Петко, Петка и Параскева делят едно кръщелно. На празничната маса понякога сядат хора, искрено изненадани, че празнуват заедно — гръцкото и българското лице на един и същ корен рядко се разпознават като роднини, а всъщност са една дума, казана на два езика.
В народния календар Петковден пада в разгара на есента, когато полската работа е приключила и се правят равносметки преди зимата. Курбанът за здраве е делнична молба — за плодородие, за здрави деца, за спорна година — а на местата с църкви „Света Петка“ се устройват събори. Празникът е стопански праг: един селскостопански цикъл се затваря и по-спокойният зимен сезон започва.
В кючешкия прочит Петковден е уютен празник — покровителката е близка и домашна, а не далечен мъченик от чужди земи. Има нещо честно в имен ден, чието име значи просто „петък“: никаква мистика, само денят преди почивката, вдигнат до светец. Петковците черпят с топлотата на старо, домашно име, точно когато есенната равносметка отстъпи на яденето.
Кали — Медовина е за първата наздравица, за меката топлина на празник, закрилян от домашна светица. Радо Шишарката — Шопска салата е за есенната трапеза и за салатата, която сяда на масата преди всичко останало. Сашо Роман — Царят на нощта е за по-късния, по-дързък обрат, когато именият ден мине към веселата си част. Взети заедно, трите минават през целия Петковден — от наздравицата, през трапезата, до късната корона на вечерта.
Петковден свършва, когато есенната вечер захладнее и курбанът се раздаде докрай. Името остана да значи „петък“; светицата остана българска; всеки Петко седна начело на масата за още една есенна равносметка.
Пожелания
Петко е петък на български — буквалният превод на гръцкото Параскев; за име носиш петия ден от седмицата, деня за приготовление, което после празнуват други.
Ти, Петка и Параскева делите едно кръщелно, без да го знаете — гръцкото и българското лице на един корен, седнали на една маса, искрено изненадани, че са роднини.
Курбанът ти е делнична молба — за плодородие, за здрави деца, за спорна година; никой не се моли на Петковден за чудо, молят се за нещата, които вече им се изплъзват.
Светицата ти не е внесен мъченик от далечна земя, а домашна закрилница, която цар Иван Асен Втори настани в Търново — има нещо честно в имен ден, който не ти обещава мистика, а само да те докара жив до пролетта.