Сабина е латинско име с римски произход, кацнало на Савинден по звуково сродство със Сава. Празникът е на 5 декември, в началото на зимния цикъл около Никулден.
Сабина празнува на Савинден, 5 декември, в началото на зимния празничен цикъл около Никулден. На този ден жените месят и раздават питки и обредни хлябове за здраве и изобилие, а част от никулденската трапеза вече се приготвя. Поговорката подрежда зимните светци един след друг: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“ — и Сабина се вписва точно в тази редица, малко преди рибата да завземе трапезата на 6 декември.
Самото име обаче не е тукашно. Сабина идва от латинското Sabina — женската форма на Sabinus, тоест „сабинянка“, жена от племето на сабините. Сабините са древно италийско племе от централните Апенини, съседи на ранния Рим, известни с това, че не се предават лесно. Легендата за отвличането на сабинянките е стигнала до учебниците: римляните грабват жените, а после самите жени слагат край на войната между двата народа. Значението на Сабина, накратко, е „оная от Апенините“ — име с римски адрес и балканска биография.
На Савинден църквата чества преподобни Сава Освещени — палестински отшелник от VI век, роден в Кападокия, основал прочутата Велика лавра край Йерусалим и подредил богослужебния устав, известен като Йерусалимския типик. Наречен е „Освещени“ заради светостта на живота си. Тук идва тънкият момент: Сабина не произлиза от Сава — италийското племе и палестинският монах нямат общ корен. Сабина празнува със Сава по звук, не по родство — както често става в календара, където близкото звучене върши работа за цяло име.
В народната традиция свети Сава често сменя пол и става светица — сестра на света Варвара и свети Никола, покровителка на болестите и на чумата. Затова денят е и малко страховит зад питките: на места се вари жито за помен на покойниците, а хлябът се раздава колкото за здраве, толкова и за да умилостиви силите, които носят болестта. Сабина влиза в празник, който е едновременно за изобилие и за спогодба с чумата — доста товар за едно латинско име.
В кючешкия прочит Савинден със Сабините е зимен именен ден с римски паспорт и никулденски дъх на риба. Смешното е, че име, кръстено на бунтовно апенинско племе, у нас черпи между обредния хляб и житото за помен, вклинено между Варвара и Никола. Сабина не воюва с Рим; Сабина реди масата, вика уредбата и гледа гостите да стигнат преди снега.
„Кали — Парфюмът“ е за самото име — носено елегантно, малко отвисоко, както подобава на латински произход. „Ивана — Шампанско и сълзи“ е за именния тост в декемврийската вечер, където веселбата и зимната тъга се вдигат в една и съща чаша. „АЗИС — Хабиби“ е за момента, в който уредбата поеме и празникът най-после тръгне. Взети заедно, трите минават през целия ден на Сабина — от името, през тоста, до уредбата — трите лица на един зимен имен ден.
Савинден със Сабините свършва в студена декемврийска вечер, с празни чинии от питката и жито, което вече е раздадено. Сабинското племе даде името, палестинският монах даде датата, а кючекът изпрати Сабина през зимния ѝ ден — малко преди Никулден да заграби трапезата.
Пожелания
Името ти буквално значи „оная от Апенините“ — жена от племе, което не се предава лесно — а тази вечер най-голямата ти битка е гостите да стигнат преди снега.
Празникът ти е едновременно за изобилие и за спогодба с чумата — питка за здраве, жито за мъртвите, и някъде между двете една ракия за теб.
Не си роднина на светеца — италийско племе и палестински монах нямат общ корен; празнуваш със Сава само защото имената ви звучат близко. В календара това стига за цял имен ден.
Кръстена си на бунтовно апенинско племе, а у нас черпиш вклинена между Варвара и Никола, малко преди рибата да заграби трапезата. От целия Рим до теб е стигнало само името — сметката за гощавката е изцяло балканска.