Савинден е 5 декември — Свети Сава Освещени е основал лаврата Мар Саба в пустинята край Витлеем през V в., която съществува и до днес. Савите черпят на този ден.
Савинден на 5 декември отваря поредица от зимни имени дни в началото на декември и се празнува заедно със Снежаните. Свети Сава Освещени е една от онези фигури, чието дело е надживяло с хилядолетие и половина самия него — основаната от него обител работи и до днес, все така в пустинята край Витлеем.
Името идва от арамейското Саба и означава „старец“ или „мъдрец“ — подобаващо значение за монах, чиято святост е дошла с годините и уединението. От корена растат Савчо, Савка, Савина.
Светецът е Свети Сава Освещени, палестински монах от пети век и една от най-важните фигури на ранното източно монашество. Той основава в сурова долина край Витлеем лаврата Мар Саба — манастир, вкопан в скалите над пропаст, който съществува непрекъснато вече повече от петнайсет века и е сред най-старите обитаеми манастири в света. Правилата, които Сава установява за монашеския живот, оформят богослужебния ред на цялата източна църква за столетия напред. Прозвището „Освещени“ идва от ръкополагането му за свещеник и от святостта, приписвана на живота му.
Има нещо внушително в мащаба на такова наследство. Докато повечето хора оставят следа, която избледнява за поколение-две, Сава оставя манастир, който монасите обитават без прекъсване от пети век до днес — жива нишка, опъната през петнайсет столетия пустинна тишина. Носителят на името дели кръщелно с човек, чието дело буквално не е спирало да работи от късната античност.
В българската традиция Савинден е сред тихите зимни празници, вкаран в декемврийския ритъм на подготовка за Коледа. Празнува се скромно, често заедно със Снежаните, а името Сава — късо, старинно, малко строго — пасва на месеца, в който светлината е малко, а вечерите са дълги.
Уставът на Сава, известен като Йерусалимски типик, определя реда на богослуженията в православната църква и до днес — тоест начинът, по който тече една неделна литургия в българско село, води нишка чак до пустинния манастир край Витлеем. Малко хора са оставили след себе си толкова дълготраен, макар и невидим отпечатък върху ежедневието на вярващите.
В кючешкия прочит Савинден е тих зимен празник в началото на декември. Савчовци, Савки и Савини черпят скромно, с достойнството на старинно име, зад което стои петнайсетвековен манастир. Кючекът е за момента, когато пустинната строгост на светеца отстъпи на съвсем непустинната декемврийска веселба.
Годжи — Cha-cha Chalga е за модерната, безцеремонна енергия, с която дори най-старинното име празнува днес. АЗИС и ванко 1 — като тебе втори няма е за неповторимостта, подобаваща на име с толкова уникален светец. Balkan Fanatic — Whisky Coca Cola е за съвсем съвременната, коктейлна страна на празника. Взети заедно, трите песни минават през целия Савинден — от модерната енергия, през неповторимостта, до коктейлната наздравица за петнайсетвековния монах.
Савинден свършва в тиха декемврийска вечер, изпратен с наздравица за монаха от пустинята. Лаврата остана да работи; правилата оформиха църквата; кючекът изпрати Свети Сава през зимния му ден на старост и мъдрост.
Пожелания
„Старец“ значи името ти — единственото, което ти пожелава да остарееш още на кръщенето и го брои за комплимент.
Кръстен на човек, чийто манастир работи без прекъсване от пети век; ти се бориш да опазиш едно стайно цвете живо до Коледа.
Уставът на светеца ти още нарежда как тече неделната литургия в българското село — един палестински монах е написал процедурата, по която и днес те кръщават, без никой да е искал ъпдейт.
Тих декемврийски празник, който делиш със Снежаните — име толкова старинно и строго, че единственият начин да се набие в коледната навалица е с една добре премерена наздравица.