Савинден на 5 декември е зимен имен ден, вгнезден в цикъла около Никулден. Савините черпят с питки и обредни хлябове, малко преди Коледа да поеме календара.
Савинден пада на 5 декември и вкарва Савините в зимния празничен цикъл около Никулден, точно преди Коледа да превземе декември. Църквата чества Свети Сава Освещени, а по къщите жените месят питки и обредни хлябове за здраве и берекет — част от същата трапеза, която на следващия ден ще стане никулденска.
Самото име Савина идва от латинското Sabina — женската форма на Sabinus, тоест „сабинянка“, жена от древното италийско племе на сабините в Апенините. Старата дума пази корена на племето, известно с упоритостта и силата си, но до българското ухо тя стига само като мек женски отзвук на Сава. В България никой не се сеща за Апенините: тук Савина се носи като женската форма на Сава, закачена за светеца по звукова близост, в двойка с мъжкото Савин. Латинският произход остава на хартия, а празникът тегли името към палестинския отшелник.
Свети Сава Освещени е палестински монах от VI век (439–532), влязъл в манастир на осем години и подвизавал се като отшелник в Юдейската пустиня. Основава Великата лавра близо до Йерусалим и подрежда богослужебния устав, Савинския типик, който и до днес държи православната служба. Нарекли го „Освещени“, защото приема свещенически сан — Савините носят този суров мъжки светец, преоблечен в женско име.
В народната представа обаче Сава често е светица — сестра на Варвара и Никола, покровителка на болестите и шарката. Поговорката нарежда трите дни в редица: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава.“ Савините се падат по средата — денят на печенето, между варенето на Варвара и голямото гощаване на Никулден. На места се вари и жито за помен на покойниците, така че празникът мирише едновременно на топъл хляб и на гробищна свещ.
Кючешкият прочит на Савинден е точно това наслагване. Едно латинско име за жена от изчезнало италийско племе се празнува в началото на декември с български питки, кръстено на палестински монах — единствено защото звучи като него. България не пита за етимология, а пита кога ще се черпи. Савините вдигат имен ден в средата на зимната поговорка, между Варвара и Никола.
Кали — Медовина е за топлото питие, с което зимният имен ден се пали срещу декемврийския студ. Ивана — Шампанско и Сълзи е за наздравицата — веселба с остър ръб, точно като празник, който вари жито за мъртвите между питките. Годжи — Cha-cha Chalga е чистата кючешка машина, която завърта черпнята, щом хлябовете са раздадени. Взети заедно, трите минават през целия Савинден — от питието, през наздравицата, до танца — трите лица на един зимен имен ден.
Савинден със Савините свършва в студена декемврийска вечер, с трохи от питката по масата и Никулден на две крачки. Италийското племе даде името, палестинският монах даде деня, а кючекът изпрати Савина през зимния ѝ имен ден на прага на Коледа.
Пожелания
Името ти пропътува от древно италийско племе до българска зимна трапеза само на едно звуково сходство със Сава — цял Рим, изтрит от една сричка, която случайно съвпада с името на палестински монах.
Една и съща фурна днес пече питките за здраве и топли житото за покойниците — на твоя имен ден кухнята обслужва и този, и онзи свят, без да сменя тавата.
Кръстена си на монах, който е подредил целия православен богослужебен устав — а на твоя имен ден единственият устав, който важи, е кой сяда до кого и кога тръгва ракията.
Можеш да разкажеш на масата за сабинското племе и апенинските корени — гостите ще кимнат учтиво и ще попитат само едно: докарана ли е ракията. Етимологията е твой проблем, черпенето е тяхна грижа.