Савин празнува на Савинден, 5 декември — мъжки имен ден между Варвара и Никулден. Черпи се с питки и обредни хлябове, малко преди никулденската трапеза да поеме.
Савин празнува на 5 декември, на Савинден — вклинен между Варвара и Никулден, в най-плътната част на зимния празничен цикъл. Денят идва с питки за здраве и плодородие, с обредни хлябове, а на места и с жито, което жените варят за покойниците. Така Савин черпи едновременно в компанията на живите и на мъртвите — зимен имен ден с единия крак в гощавката и другия в помена.
Самото име Савин тръгва от два корена. По-устойчивият води към латинското Sabinus — „сабинянин“, човек от древното италийско племе на сабините, заселило се в Апенините още преди Рим да порасне. По-домашният го чете като мъжко ехо на Сава — старото име от арамейски корен, което значи „старец“, „мъдрец“. На български двете се сливат тихо и Савин остава име с римска следа и библейска тежест наведнъж, без да настоява за едната пред другата.
Празникът стъпва върху Свети Сава Освещени — палестински отшелник от VI век, който на осемгодишна възраст влиза в манастир, а после се подвизава в пустошта край река Йордан. Основава прочутата Велика лавра до Йерусалим и подрежда богослужебния устав, който църквата ползва и до днес; „Освещени“ го наричат, защото приема свещенически сан.
В народния календар обаче Сава често сменя пола и става светица — сестра на Варвара и Никола, покровителка на болестите и най-вече на чумата. Поговорката ги реди по занаят: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“. Сава е тази, която пече — питките и обредните хлябове излизат от нейната фурна, за да е трапезата готова навреме за Никулден.
В кючешкия прочит Савинден е мъжки имен ден, стъпил насред женски празник за болести и хляб. Савините черпят, докато около тях домакинството меси питки срещу чумата — има нещо честно в тази подредба: единият сяда на трапезата, другите три дни я готвят. Савин е единственото мъжко в списъка — име, попаднало на женска смяна в предпразничната кухня. Празникът е кратък прозорец на веселие, преди Никулден да поеме тежката артилерия на рибника.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за самото сядане на масата, когато зимната вечер се напълни с хора и уредбата поеме. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за втората чаша, с която студът отвън спира да значи каквото и да е. Орк. Кристали — Харчи пари е за домакина, който на своя ден брои как гощавката излиза по-скъпа от подаръка. Взети заедно, трите минават през целия Савинден — сборът, чашата и сметката, трите лица на един зимен имен ден.
Савинден свършва в тъмна декемврийска вечер, с изстинали питки и празна кана, някъде между Варвара и Никулден, малко преди Коледа да завземе календара. Името даде повода, светецът даде датата, а кючекът изпрати Савин през зимния му ден — преди рибата да поеме следващия.
Пожелания
Носиш римска следа и библейска тежест в едно кръщелно — сабинско племе от Апенините и арамейски старец, слети тихо, без да настояват кой от двамата командва.
Ти си единственото мъжко име, кацнало насред женската смяна в предпразничната кухня — докато Варвара вари, а Сава пече, твоята единствена задача е да седнеш начело и да черпиш навреме.
Трапезата ти гледа в две посоки наведнъж — топла питка за живите, паница жито за мъртвите, а ти по средата решаваш само за кого да е следващият тост.
Имен ден, стиснат в тесен процеп между Варвара и Никулден — един ден твой, преди рибникът да поеме цялата трапеза на шести. Празнуваш бързо и по същество, защото календарът не ти дава повече.