Стамен празнува на Стефановден, 27 декември — третия коледен ден, когато трапезата вече върви от два дни. По календар работен ден, но след два празника подред малцина бързат за някъде.
Стамен посреща имения си ден на 27 декември, на Стефановден — третия и последен ден от коледните празници, веднага след Рождество и Събора на Богородица. Трапезата не се вдига три дни поред, роднините още са в града и денят на Стамен просто се включва в едно веселие, което тече вече от Бъдни вечер. Семейството се събира отново, вдига се наздравица за стопанина и децата, а именикът не организира нищо — масата е сложена от завчера.
Името е специфично българско и няма нищо общо с гръцкия Стефанос. Идва от глагола „стана“, „застана“, „остана“ — и от диалектното „стамен“, което значи непоклатим, здраво заседнал като камък, устойчив и сдържан. Спада към защитните имена: давало се е, за да „остане“ детето живо, да се закрепи на този свят и да не си тръгне рано. На Стефановден Стамен попада по традиция и по звук, не по общ корен.
Светецът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата не случайно го слага веднага след Рождество: до радостта от раждането застава първата ѝ цена. Стефановден затваря тридневния коледен блок — по календар работен ден, но последният преди инерцията да поеме към Нова година.
В народната традиция Стефановден е тихият семеен ден — след двата шумни, това е денят на трапезата у дома, на която се чества здравето на стопанина и на децата. Защитните имена като Стамен пасват точно на този тон: раздавали са ги, за да „закрепят“ детето, да го задържат в семейството, да го направят непоклатимо срещу болест и уроки. Именикът, кръстен да остане, сяда на маса, сложена да не се вдига.
Тук се получава съвпадение, което кючекът не подминава. Стамен значи „непоклатим като камък“ — устойчивост, качество, комплимент. Стефан получи камъните буквално, като присъда. Едно и също нещо стои в двата края на деня: в името камъкът е сила, в житието е смърт.
Кючешки погледнато, на Стефановден инерцията на празника работи за именика без никакво усилие от негова страна. Няма нужда да се готви наново или да се кани отделно — поводът е просто продължение на започнатото. Стамен, устойчивият по име, издържа и третата поред трапеза, което на двайсет и седми декември вече е спортна дисциплина.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия коледен ден още не се е разотишла и няма такова намерение. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за същата тази маса, за роднините и приятелите, събрани в едно, докато празниците траят. Кали — Медовина е за по-топлия момент на вечерта, за наздравицата към Стаменовците, доживели непоклатими до третия ден. И трите заедно обрамчват празник, който не иска организация, а само присъствие и здрав стомах.
Камъните останаха в житието; в името камъкът стана устойчивост. Кючекът изпрати Стамен през третия коледен ден — непоклатим, докъм Нова година.
Пожелания
Името ти значи „непоклатим като камък“ — комплимент; на същия ден Стефан получи камъните буквално, като присъда. Един камък, два края на деня.
Дали са ти име-защита — да „останеш“, да не си идеш рано от този свят; на двайсет и седми декември единственото, което заплашва да те помете, е четвъртото блюдо на третата поред трапеза.
„Стамен“ значи устойчив, сдържан, здраво заседнал — качества, които на третия коледен ден се мерят по това дали ставаш от масата, или тя те държи.
Не си организирал нищо — масата стои сложена от Бъдни вечер, роднините са в града, а ти само доказваш, че името върши работа: непоклатим до Нова година.