Венцислав празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия и последен коледен ден. Име, което значи „корона на славата“, каца на маса, на която наздравицата се вдига за трети пореден път.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият и последен ден от коледния блок, и Венцислав го наследява по право, без изобщо да е бил отбелязан с червено в календара. Официалните празници свършват на двайсет и шести, но трапезата стои сложена от два дни, гостите още не са си тръгнали, а наздравицата за здравето на стопанина и децата просто се повтаря за трети път. Именикът не организира нищо — влиза в купон, който вече върви.
Името е славянско, съставено от „венец“ и „слава“, тоест буквално „венец на славата“ или „корона на славата“. От него в ежедневието остават Венци и Венцислава, а тежкото пълно име се вади само на кръщелни свидетелства и на имен ден. Тук е и цялата шега: венецът във „Венцислав“ е точно същият венец, който стои в гръцкото Стефанос — короната, венецът, наградата. Две имена, два езика, едно значение.
Затова Венцислав язди Стефановден. Светецът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, поставен от църквата плътно до яслата, за да напомни, че разказът за раждането има цена. Стефан носи венеца в гръцкия си корен; Венцислав го носи в славянския. Календарът просто събира двамата венценосци на една дата и им дава обща трапеза.
На тази трапеза венецът е доста по-скромен от значението си. Семейството се събира за трети пореден път, вдига се пак наздравица за здравето на стопанина, децата обикалят масата, а короната на славата в случая е мястото начело на масата и правото пръв да си сипеш. Носителят на царствено име получава напълно царски повод за третия коледен ден — тоест никакъв, освен присъствие.
В кючешкия прочит това е денят, в който инерцията работи за именика. Значението „корона на славата“ се озовава на трети коледен ден, когато славата е просто да си доживял до него в добра форма, а короната е разположена някъде между супника и ракията. Кючекът е точно за този момент — когато празничната умора и празничният кураж се срещат, и вторият още веднъж печели.
Сашо Роман — Царят на нощта коронясва именика за третата вечер, в която короната от името му най-сетне пасва на повода. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е наздравицата, вдигната за трети път за здравето на Венцислав, доживял до последния коледен ден. Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз слага венеца и на Венцислава, за да не остане короната само от едната страна на масата. Цар, наздравица и кралица — трите песни обрамчват маса, на която венецът от значението най-после слиза до нивото на празничното настроение.
Венцислав изкарва Стефановден по течението на седмица, която няма ясен край и се носи към Нова година от трапеза на трапеза. Камъните останаха в Йерусалим; венецът остана в значението; кючекът просто сложи короната на масата и наля на именика за трети път.
Пожелания
Името ти значи „венец на славата“ — същият венец, който гърците сложиха в „Стефанос“; две имена, два езика, една корона, кацнала на трети пореден коледен ден.
Носиш корона на славата, а на Стефановден тя се материализира скромно — като стол начело на трапезата и правото да посегнеш пръв към ястието; толкова корона се полага на един наследен по право празник.
Светецът ти го убиха с камъни в Йерусалим, за да напомни, че разказът за раждането има цена — ти плащаш същата сметка по-меко, с трета поредна наздравица за здравето на стопанина.
Името ти не е писано с червено никъде, но денят пак е твой — официалните празници свършиха на двайсет и шести, трапезата обаче стои от два дни, гостите не са се разотишли, и Стефановден просто продължава по инерция, с теб или без теб.