Станимир празнува на Стефановден, 27 декември — славянско име за мир, кацнало на празника на първомъченика. Третият коледен ден вече е работен, но трапезата не е чула за това и върви още от Рождество.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият коледен ден, но Станимир влиза в него през страничен вход. Името му няма нищо общо със Стефан — славянски мир срещу гръцка корона — и въпреки това календарът го е сложил на същата дата, до трапеза, която върви вече от Рождество и не пита кой сяда на нея.
Станимир е старо славянско двусъставно име, сглобено от „стани“ — повелителната форма на глагола „стана“ — и „мир“, който в общославянския смисъл значи едновременно спокойствие и свят. Буквалният прочит е „да стане мир“ или направо „умиротворител“; някои етимолози дърпат корена към по-старо значение на „устойчив, стабилен човек“. Женската форма е Станимира, а по същия корен „стани-“ стои и Станислав.
Светецът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, чиято памет затваря тридневния коледен блок — трети пореден ден на трапеза, но първи, в който календарът вече праща на работа. Станимир не е роднина на този Стефан по произход; вкаран е в графата по звука. Календарът е подредил имениците по началото на думата, а не по значението ѝ, и така мирното славянско име се е озовало под един гръцки светец, редом със Станислав и Стефан, само защото и то започва с „Ст“.
На празничната трапеза се чести здравето на стопанина и на децата, и точно тук съвпадението става почти смешно. Над масата вдигат чаша за име, което значи „мир“, в памет на човек, убит с камъни — двете стоят едно до друго, гръб до гръб, както радостта и цената ѝ стоят в целия коледен календар. Никой не спира да мисли за камъните; за къщата това е просто третата поред вечеря, на която има още един повод да се напълни чашата.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който Станимир не организира нищо — масата е сложена от два дни, роднините не са си тръгвали, а поводът се е самопоканил. Смешното е, че име със значение „да стане мир“ получава празника си точно върху най-суровата дата от коледната седмица и въпреки това го изкарва в пълно спокойствие. Умиротворителят по документи сяда там, където вече му е сипано, и оставя инерцията да работи вместо него.
Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за празника, който върви на повтор и няма спирачка преди Нова година. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за къщата, в която роднините отдавна са минали от гости в купонджии по чист стаж на трапезата. Кали — Медовина е за по-топлия момент от вечерта — глътката, вдигната за здравето на Станимир, доживял третия коледен ден в добра форма. И трите заедно обрамчват ден, който не иска организация, а само присъствие и пълна чаша.
Стефановден се влива в едно веселие, което тече от Рождество и няма ясен край преди Нова година. Камъните останаха в историята, мирът — в значението на името, а Станимир просто мина през страничния вход и седна на вече сложената маса.
Пожелания
Името ти значи „да стане мир“, а вдигаш чаша в памет на човек, убит с камъни — двете стоят гръб до гръб, както радостта и цената ѝ в целия коледен календар.
Носиш славянски мир, а празнуваш под гръцка корона — със Стефан нямате общи букви освен „Ст“, но календарът подрежда имениците по азбука, не по значение.
По документи си умиротворител, а на двайсет и седми декември цялата ти дипломация се свежда до това да седнеш там, където вече ти е сипано.
„Стани“ в името ти звучи като заповед да се надигнеш; а единственото надигане, което Стефановден иска от теб, е да станеш за наздравицата и веднага да седнеш пак.