Стана празнува на Стефановден, 27 декември — третия и последен коледен ден. Именичката няма какво да организира, защото трапезата върви от Бъдни вечер и просто я поема.
Стефановден на 27 декември е третият и последен коледен ден — точно след Рождество и Събора на Богородица на двайсет и шести. Стана го празнува, без да е вдигнала пръст за него: трапезата стои сложена от Бъдни вечер, роднините са още в града, а именичката просто наследява едно веселие, което върви вече три дни и не бърза да свършва.
Името Стана е със славянски произход, от корена „стан-“ и глаголите „стоя“ и „ставам“ — значението е „да остане, да устои, да се задържи жив“. Дава се като заклинание: в семейства, изгубили деца, кръщавали новороденото Стана с пожеланието то да „стои“ на този свят и да не си отиде. От същия корен растат Стоян, Стамен, Стоил; по-късно Стана тръгва и като кратка форма на Станислава. Днес се среща рядко и звучи архаично — име на баба, не на новородено.
Поводът е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, поставен от календара веднага след Рождество. Тук изниква малко разминаване: Стефан идва от гръцкото „венец“, Стана — от славянското „остани жив“, и двете имена нямат нищо общо освен датата. Едното моли да не си отидеш, другото принадлежи на човек, убит с камъни. Календарът ги е сложил на една маса, без да пита.
Народната логика обаче ги помирява. На Стефановден семейството се събира на трапеза и се пие за здравето на стопанина и на децата — точно това, за което името Стана някога е молело. Заклинанието „да остане живо“ и наздравицата за здраве стоят на един и същи трапезен ръб, разделени само от няколко века. Стана, кръстена да устои, сяда на маса, на която устояването се празнува с ракия.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който инерцията работи вместо теб. Няма какво да организираш — масата е сложена от два дни, руската салата държи, компанията е налице, а поводът е просто продължение на започнатото. Именичката не води веселието, а се носи по него, от трапеза на трапеза, докато коледната седмица тихо се влива в Нова година.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата, която на третия ден вече не помни кой кога е дошъл. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за роднинската компания, събрала се без покана, защото поводът тече от Бъдни вечер. Кали — Медовина е за наздравицата към Стана — питието, вдигнато в чест на именичката, доживяла до третия коледен ден в добра форма. И трите пасват на празник, който не иска организация, а само присъствие.
Стана изпраща празника някъде към Нова година, защото коледният блок няма ясен край, а именичката просто се носи по течението му. Камъните останаха в историята, венецът — в другото име; на Стана календарът остави датата и една трапеза, която ще устои поне до трийсет и първи.
Пожелания
Името ти е заклинание — „остани жив“, казано над люлка в семейство, изгубило деца; делиш дата с първия, който не остана, убит с камъни. Календарът има чувство за хумор.
Днес Стана рядко се дава на новородено — звучи архаично, за друго време; но жените, носили го цял живот, доказват, че заклинанието работи: устояли, доживели, седнали да го отпразнуват с ракия.
Не си вдигнала пръст за този празник — руската салата държи от Бъдни вечер, компанията е налице, а ти само се носиш по течението от трапеза на трапеза до Нова година.
Коренът ти значи „да устоиш, да се задържиш“ — а на двайсет и седми декември устояването е буквална дисциплина: третата поред маса не е за всеки.