Станчо празнува на Стефановден, 27 декември — третият коледен ден, но вече работен. Име, което значи „остани жив“, черпи на дата, чиято трапеза е сложена от два дни.
Стефановден на 27 декември е третият и последен коледен ден — вече работен, точно след почивните за Рождество и Събора на Богородица. Трапезата стои сложена от два дни, гостите още не са напуснали града, а инерцията на празника не спира дотук: Станчо просто се включва в едно веселие, което върви от двайсет и пети.
Името идва от славянския глагол „стана“ — да застана, да се закрепя, да остана. Станчо е умалителна форма, израснала от по-дългите Станислав, Станимир и Стамен, и споделя корена си със Станко и Станка. Значението му не е украса, а пожелание: детето да остане, да се задържи от тази страна на живота.
Това е апотропейно, защитно име — от времената, когато детската смъртност е била висока и родителите са кръщавали новороденото Станчо с една-единствена молба, скрита в самото име: да остане живо, да се закрепи, смъртта да го подмине. Кръщелното е било магия, изречена веднъж завинаги над люлката.
Станчо е документирано в българските земи от векове — среща се нагъсто в османските данъчни регистри от петнайсети до деветнайсети век, а до средата на двайсети е сред най-разпространените мъжки имена по селата. Днес се дава по-рядко: родителите предпочитат пълната форма Станислав, а Станчо остава по-скоро на дядовците — име с патина, което мирише на двор, на керемиди и на празнична трапеза от друга епоха.
Зад Станчо не стои свой светец, защото това е народно име, а не заемка от календара. Затова се носи по инерцията на Стефановден — денят на свети Стефан Първомъченик, първия християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Той затваря тридневния коледен блок — Рождество, Събор на Богородица, и накрая паметта на човек, платил за вярата си.
Тук календарът показва мрачното си чувство за хумор. Име, което буквално значи „остани жив“, дели дата с първия човек, който не остана — камъните на Йерусалим срещу молбата над българската люлка. Мерникът не е към Стефан, а към подредбата, сложила защитното име точно до първомъченика. За самия Станчо това остава невидимо: за него двайсет и седми декември е просто третата поред трапеза, на която не се налага да организира нищо.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която крепи коледната инерция жива до Нова година. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за дългото, многодневно веселие, което пасва на име, значещо „да останеш“ — купон, който просто не си тръгва. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата на масата, вдигната към Станчовците, доживели до третия коледен ден в добра форма. Взети заедно, трите очертават празник, който не иска организация — само присъствие и малко издръжливост.
Стефановден се влива някъде към Нова година, защото коледният блок няма ясен край, а Станчо просто се задържа по течението му от трапеза на трапеза. Камъните останаха в историята; молбата „остани“ — в значението на името; кючекът изпрати Станчо през третия ден на неспирната коледна седмица.
Пожелания
Кръщелното ти е било магия, изречена веднъж завинаги над люлката — „остани жив“ — на дата, споделена с първия, който не остана. Мерникът е към календара, не към теб.
Името ти е записвано в османските данъчни регистри пет века подред — доказано си оставал, макар и колкото да те впишат в графата за данъка.
До средата на миналия век всяко село гъмжеше от Станчовци; днес са шепа — а името издържа точно колкото носителите си: колкото по-малко остават те, толкова по-рядко се чува то.
Нямаш собствен светец — носиш се по чужд празник по инерция, което на двайсет и седми декември е дарба: масата е сложена от два дни, а от теб се иска само да останеш на нея.