Станко празнува на Стефановден, 27 декември — третия и последен ден от коледния блок. Не е сред официалните празници, но трапезата от Рождество още стои сложена и чака именика.
Стефановден на двайсет и седми декември затваря тридневния коледен блок — Рождество, Събор на Богородица и накрая паметта на свети Стефан. Станко няма собствена клетка в календара, затова се включва тук, при Стефановците, и празнува по инерцията на едно веселие, което върви вече два дни.
Името е славянско и няма нищо общо с венеца, който празникът подсказва. Станко идва от корена „стан-“, от „стоя“ и „оставам“, и е от старите защитни имена — пожелание детето да остане, да оцелее, да се задържи живо. От същия корен растат Стоян, Станимир, Станислав, Станчо, Станка; Цанко е галената производна. Значението е просто и упорито: остани.
Светецът на деня е друга история — свети Стефан Първомъченик, първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, поставен от Църквата плътно до яслата. Станко попада на неговия ден не по смисъл, а по звук: имената, които започват със „Ст-“, са натрупани върху двайсет и седми декември, без някой да сверява етимологиите.
Така на една маса сядат две различни пожелания. Гръцкото на Стефан — „венец“, „корона“, царственото — и славянското на Станко — „остани жив“, земното и притеснено. На такава трапеза чашата се вдига за здраве и оцеляване, и точно тук името Станко си идва на мястото: то самото е такава наздравица, произнесена преди векове от родител, който се е боял детето да не си иде.
Стефановден е претъпкан ден. На него се струпват Стефан, Стефка, Стефания, Венцислав, Първан, а до тях цялата „Ст-“ рода — Стоян, Станимир, Станислав, Станчо, Станка. За Станко това значи, че почти сигурно има с кого да вдигне чаша: в средно голяма компания поне двама носят вариант на неговото име. Денят не е самотен — той е колективен, и точно затова пасва на кючека, който така или иначе е за много хора наведнъж.
В кючешкия прочит денят е смешен с това, че не иска нищо от именика. Няма покани, няма организация, няма списък за пазар — масата върви от два дни, роднините са в града, а Станко просто присяда на третата поред трапеза. Единствената му задача е да остане на нея, което, погледнато отстрани, е буквално значението на името му.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която не се нуждае от повод, а само от продължение. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за разтегливия коледен коридор, който няма ясен край и се носи към Нова година. Кали — Медовина е за по-топлата наздравица към Станковците, доживели третия ден в добра форма. И трите заедно обрамчват празник, който не изисква усилие — само присъствие.
Камъните останаха при Стефан, венецът — в чуждото значение, а Станко държи своето: остани. На третия коледен ден той не прави друго — просто остава на трапезата, докато тя се влее в Нова година.
Пожелания
Името ти само по себе си е наздравица — „остани жив“, изречена от родител, който се е боял да не си идеш; на трапеза, където се пие точно за здраве и оцеляване, идваш готов тост.
Стефановден е най-претъпканият имен ден в годината — половината маса празнува нещо свое; за Станко това значи, че поне има с кого да се чукне, без да обяснява чий ден е.
На една маса сядат два свята — гръцката корона на Стефан, царствена, и славянското ти „остани жив“, земно и притеснено; кючекът обслужва и двете, без да пита кое за какво е.
Единствената ти задача на двайсет и седми декември е да останеш на масата — което, погледнато отстрани, е буквално значението на името ти; за пръв път работата и името съвпадат.