Стефановден е 27 декември — третият коледен ден, а Стефана празнува с готова трапеза и роднини, които вече са налице. Името ѝ значи „венец“, а поводът не иска организация, само присъствие.
Стефановден на 27 декември е третият коледен ден и последният от тридневния коледен блок. За Стефана това означава имен ден, който не изисква никаква подготовка — трапезата е сложена още от Рождество, роднините още не са се разотишли, а поводът е просто продължение на веселие, което върви вече два дни. Тя се включва в купон, който вече е започнал без нея.
Стефана е женската форма на Стефан и идва от гръцкото Стефанос — „венец“ или „корона“. В преносен смисъл — „увенчана“, победителка. В ежедневието царственото значение бързо се демократизира: Стефана става Стефи, Фани, Фанче, а понякога и Стефка. Короната остава скрита в паспорта; галеното име я сваля до нещо, което се вика от кухнята.
Светецът зад деня е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата нарочно поставя първия мъченик веднага след Рождество: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Стефана носи в името си венеца — в християнската традиция това е венецът на мъченика, а на празничната трапеза просто красива дума.
На трапезата се чества здравето на стопанина и на децата, а Стефана, кръстена на корона, сяда сред роднини, които я викат с галеното Фанче. Битовият ритуал е скромен — вдига се чаша, изрежда се кой докъде е доживял, и се минава нататък. Никой не се сеща за камъните; всички помнят само, че на масата има още място и още ракия.
В кючешкия прочит денят на Стефана е урок по инерция. Тя не организира нищо — масата работи сама, компанията е сглобена от два дни, а именният повод само лепва ново име върху веселие, което и без това нямаше да спре. Кючекът е точно за този момент: когато коледната умора и празничният кураж се срещат на третия ден, и куражът пак печели. За Стефана това е удобство и лека несправедливост едновременно — денят ѝ пристига готов, но славата от организацията отива при онзи, който е сложил масата на двайсет и пети.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз пасва на името буквално: короната от Стефана намира песента, в която жената сама се коронова, без чужда помощ. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за отсечката между Коледа и Нова година, в която дните се сливат и никой не брои кой поред е. Глория — Скъпи купи ми нещо е за празничния апетит, който след три дни трапеза още не е задоволен. И трите заедно обрамчват ден, който иска само присъствие — корона на масата, седмица без край и глас, който още поръчва.
Стефановден се влива в едно веселие, което тече вече три дни и няма намерение да спре преди Нова година. Стефана носи короната от името си на трапеза, която не помни кога е сложена и не бърза да се вдигне.
Пожелания
Носиш „корона“ в паспорта, а от кухнята те викат „Фанче“ — галеното сваля венеца до нещо, което се крещи, докато руската салата чака да се извади.
Короната в името ти в църквата е венец на мъченик, убит с камъни; на празничната трапеза е просто красива дума — сещаш се за нея най-много докато режеш баницата.
Ритуалът е скромен — вдига се чаша и всеки изрежда докъде е доживял; ти носиш име за „победителка“, а най-голямата победа на масата е, че всички са дошли дотук цели.
„Стефана“ значи увенчана, победителка — а на двайсет и седми декември цялата победа е да седнеш на готова трапеза и да не питаш кой е платил.