Стефановден пада на 27 декември — третият коледен ден, в който именикът не организира нищо, а само сяда на вече сложената маса. Имен ден празнуват Стефан, Стефка, Стефания, Венцислав и Първан.
Стефановден пада на 27 декември — третият и последен ден на коледната тройка, точно след Рождество и Събора на Богородица. За Стефчо това означава, че трапезата е сложена от два дни, роднините още не са се разотишли, а поводът просто се включва в едно веселие, което вече върви на пълни обороти.
Стефчо е умалителното от Стефан, а Стефан идва от гръцкото Стефанос — „венец“ или „корона“. Подобаващо царствено значение, което в ежедневието се смалява до най-домашната си форма — Стефчо, галено, без претенции и без корона на главата. От същия корен растат Стефка, Стефания, Стеван — цяло семейство, кръстено на короната, но говорещо си на „чо“.
Светецът зад деня е Свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, чиято история е записана в Деянията на апостолите. Църквата не случайно го слага плътно до яслата: радостта от Рождеството и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Стефчо носи име с корона отпред и доста мрачна основа отдолу.
На трапезата се чества здравето на стопанина и децата, а чашата се вдига за всеки Стефан, доживял до третия коледен ден в прилична форма. Никой не се сеща за камъните — за Стефчо двайсет и седми декември е просто третата поред трапеза, на която короната от името му пасва на празничното настроение по-добре, отколкото в който и да е друг ден от годината.
Дните между Коледа и Нова година в България са нещо като официален отпуск на цялата държава — половината фирми са затворени, другата половина работи колкото за пред хората, а календарът е поредица от трапези без ясни граници. Стефановден седи точно в началото на тази мъртва седмица и печели от нея: именикът не празнува отделен ден, а язди една обща инерция, в която никой не брои чашите.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който празникът вече е подготвен без ничия помощ. Нищо не трябва да се организира — масата е сложена от два дни, компанията е налице, а поводът е просто продължение на вече започнатото. Кючекът е точно за момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат на една маса, и вторият печели с точки.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия коледен ден още няма никакво намерение да си ходи. Сашо Роман — Царят на нощта пасва право на името — Стефчо носи короната и за една вечер е провъзгласен цар на масата. Кали — Медовина е за наздравицата, вдигната за всеки именик, стигнал дотук без произшествия. И трите заедно обрамчват празник, който не иска организация — само присъствие, пълна чаша и песен, която да върви.
Стефановден се влива в едно веселие, което тече вече три дни и няма ясен край преди Нова година. Камъните останаха в историята, венецът — в значението на името, а Стефчо просто се носи от трапеза на трапеза с корона, която, честно казано, му отива.
Пожелания
Гръцката „корона“ в корена ти капитулира пред българското „чо“ — цялата царственост се събра в галено окончание и пълна чаша.
Празнуваш в мъртвата седмица между Коледа и Нова година, когато държавата уж работи, а всъщност само чака януари — идеалният повод да не правиш нищо с чиста съвест.
Свети Стефан влезе в историята с камъни и в Деянията на апостолите; ти влизаш в тазвечерната история само защото името ти пасва на повода.
Корона отпред, първомъченик отдолу, а задачата за деня е една — да стигнеш до Нова година в приличен вид.