Стоил празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия коледен ден, когато трапезата не спира от Рождество. Име без собствен светец, закачено за първомъченика по календарна близост.
Стоил празнува на двайсет и седми декември, на Стефановден — третия и последен коледен ден. Официалният празничен блок вече е зад гърба му: трапезата е сложена от Рождество, роднините още не са се разотишли, а на именика му остава само да се вмъкне в едно веселие, което върви от три дни без прекъсване. Организация не се иска — иска се само да си на масата, когато вдигнат чашите за твое здраве.
Името Стоил не идва от светец, а от глагола „стоя“. То е от старите защитни, пожелателни имена — коренът е същият като на Стоян и Стойко, а значението е буквално „да стои, да остане, да живее“. От същата дума са направени Стойчо, Стойно и Стоимен — цяло семейство имена, построени върху едно пожелание.
Свети Стефан е Първомъченикът — първият християнин, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, поставен в календара веднага след Рождество. Стоил обаче няма собствен светец; името му е домашно, българско, без житие, затова календарът просто го закача за най-близкия голям празник. Така едно име, което значи „оцелей“, застава до човек, който не оцеля — рядко съвпадение, което никой на трапезата не забелязва.
Защитните имена имат мрачна биография. С името Стоил са кръщавали деца в къщи, където предишните деца са умирали малки — името било заклинание детето да „стои“, да се задържи на този свят и да не тръгне след умрелите. Днес от цялата тази магия е останало само едно топло, старомодно име и една баба, която все още помни защо се е казвало точно така. Кючекът обича такива имена — тези, които са започнали като сериозна молба към смъртта, а са свършили като повод за трета поред трапеза.
В кючешкия прочит Стефановден е денят, в който на именика не му трябва да прави нищо — масата е сложена, поводът е налице, а името му значи именно това, което всички правят от три дни: стоят. Стоил не организира празника; той просто издържа до третия му ден в добра форма, което, ако се замислиш, е точно каквото искаше името му. По-иронична награда за оцеляване трудно се измисля.
Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за коледната седмица, която няма ясен край и се точи от трапеза на трапеза чак до Нова година. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия ден още е налице и няма намерение да си тръгва. Кали — Медовина е за наздравицата — здравето на стопанина се пие, чашата се вдига за Стоиловците, доживели до края на блока. И трите заедно обрамчват празник, който не иска организация, а само присъствие и малко издръжливост.
Стоил свършва някъде към Нова година, защото коледният блок няма край, а именикът просто се носи по течението му. Името му го помоли да остане; на двайсет и седми декември той прави точно това, само че на маса.
Пожелания
Името ти значи „остани, оцелей“, а празнуваш в деня на човек, който не оцеля — календарът има мрачно чувство за хумор.
Нямаш собствен светец; календарът просто те закачи за най-близкия голям празник като квартирант без договор.
С името ти са кръщавали деца в къщи, където предишните са умирали малки — заклинание да „стоиш“ на този свят; днес от магията остана едно топло име и трета поред трапеза.
Цяло котило имена — Стоян, Стойко, Стоимен — е скроено от една дума: „остани“. Твоята задача тази вечер е скромна версия на същата молба: да не паднеш под масата преди десерта.