Стойко празнува на Стефановден, двайсет и седми декември — третия и последен ден на Коледа. Име със славянски корен, кацнало върху гръцко име само заради първите две букви.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият и последен ден на коледния блок — идва след Рождество и Събора на Богородица. Официалните празници свършват тук, но масата не се разчиства дотам: гостите още са в града, трапезата стои сложена от два дни, и Стойко просто се вписва в едно веселие, което вече върви само, на чиста инерция.
Самото име Стойко е чисто славянско и няма нищо общо с гръцкия Стефан, освен първите две букви и мястото на масата. Идва от глагола „стоя“ и е апотропейно — раждало се е като пожелание детето да „стои“, да остане живо и да не бъде отнесено от болест или зла сила. От същия корен растат Стоян, Стойчо, Стойно и Стоил — цяло семейство имена-заклинания, всяко с една-единствена задача: носителят да не си тръгва рано.
Поводът е свети Стефан Първомъченик — първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година. Църквата нарочно го е поставила плътно до яслата: радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Стойко наследява деня му по звучене, а не по родство — народният календар често е раздавал имен ден по първите букви, не по светеца.
На трапезата се чества здравето на стопанина и на децата, и точно тук името ляга на мястото си. Стойко е буквално пожелание за здраве, седнало да вдигне наздравица за здраве — заклинанието и наздравицата се срещат над една и съща чаша. Дядо Стойко от някое западно село, доживял до третата коледна вечеря в добра форма, е ходещо доказателство, че името си е свършило работата.
В кючешкия прочит смешното е, че Стойко празнува на чужд имен ден и никой не му се сърди за това. Никой не проверява етимологии над салатата — важното е, че поводът съществува, чашите са пълни, а именикът има основание да остане до късно. Денят не иска организация — иска само присъствие. Инерцията на три поредни трапези носи Стойко от стол на стол, а веселието е просто продължение на нещо, което тече без прекъсване от двайсет и пети.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която на третия коледен ден още не се е разотишла и няма такова намерение. Тони Стораро ft DJAMAIKATA — Най-добрата фирма е за роднините, събрани около масата като най-сработената фирма в града. Кали — Медовина е за наздравицата за здравето на Стойко и на стопанина, вдигната с чаша, която на този ден тежи малко повече. И трите заедно обрамчват празник, който не изисква нищо, освен да си там.
Стефановден се влива в дните до Нова година, защото коледният блок няма ясен край, а Стойко просто се носи по течението му от трапеза на трапеза. Камъните останаха в историята; името остана на масата и — вярно на задачата си — не си тръгна.
Пожелания
Празникът ти е чиста административна грешка: славянско име, вписано при гръцко име, защото двете думи започват еднакво. Народният календар не е бил придирчив към документите.
Кръстили са те да не те отнесе болест или зла сила; на двайсет и седми единствената зла сила в стаята е четвъртата поред наздравица, а ти пак удържаш.
Стоян, Стойчо, Стойно, Стоил — четири имена-заклинания срещу ранната смърт. Носиш същото заклинание, но тази вечер то има несравнимо по-лека задача от първоначалната: само да те опази до Нова година.
Във всяко западно село има по един дядо Стойко — доживял, здрав, все още начело на масата на третия ден. Живото доказателство, че заклинанието в името продължава да си върши работата тихомълком.