Тея стига до Тодоровден през Теодора — празник без фиксирана дата, който се мести всяка година. Пада се в първата събота на Великия пост, затова провери календара, преди да режеш салатите.
Тея е от имената, които стигат до Тодоровден по обиколен път — през Теодора. Празникът няма фиксирана дата: пада се в първата събота на Великия пост и се мести всяка година заедно с Великден, така че всеки имен ден се търси в календара наново. Известен е още като Конски Великден, а главният му герой не е човек, а кон.
Самото име Тея идва от гръцкото θεά и означава „богиня“ — просто и без заобикалки. Среща се и като Теа, а често се води и за кратка форма на Теодора или Доротея, откъдето взима второто си значение — „Божи дар“. В древногръцката митология Тея е и титанида, богиня на светлината, за която се вярвало, че придава блясъка на златото и скъпоценните камъни. Едно доста амбициозно име за човек, който още не може да си избере значение.
Празникът е посветен на свети Теодор Тирон — християнски воин-мъченик от началото на IV век, чието име народната традиция е свързала здраво с коня. През Теодора Тея се пада точно на неговия ден, макар богинята на светлината и воинът-мъченик да нямат нищо общо освен буквите. Пълната история на светеца е друга работа; тук важното е, че той докарва празника.
На Тодоровден се провеждат конни надбягвания, наречени кушии. Конете се мият, вплитат им се мъниста и червени конци срещу уроки и ги извеждат наконтени на водопой, а победителят в надбягването се смята за носител на здраве и късмет за цялото село. Първата седмица на поста пък е известна като Тодорова седмица — натоварена със забрани и предпазни обреди срещу „тодорците“, митични конници, за които се вярвало, че препускат нощем. Празникът е нещо като край на зимата, видян през очите на добичето, което цяла зима е стояло в обора.
В кючешкия прочит Тодоровден е подвижен празник, който всяка година трябва да се търси наново — Теодори, Тодорки и една Тея черпят, когато Великденският пост реши, а не когато им е удобно. И всяка година някой пита кога точно се пада, а отговорът зависи от това кога е Великден. Тея при това идва без покана, с гръцка богиня зад гърба си, на празник за коне.
Орлин Памуков — Стрелата държи скоростта на деня — надпреварата, летящия по пистата кон, залога на кушията. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралото се село след надбягването, когато трапезата се разгъне. Орк. Димо бенд — Heroes е за победителя, героя на деня с късмета за цялата година. Взети заедно, трите песни минават през целия Тодоровден — от спринта, през събралото се село, до увенчания победител.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Кушиите отшумяха; Тея, богинята на светлината, черпи през Теодора — на празник, чийто главен герой пак остана конят.
Пожелания
Значиш „богиня на светлината“, а тя, разказват, придавала блясъка на златото — твоят блясък тази година пада върху постна салата, защото Тодоровден е в първата събота на Великия пост.
Единствената богиня, пред която реално се прекланяш, е църковният календар — той решава кога черпиш, а не ти, и всяка пролет те праща да търсиш собствения си имен ден наново.
Титанида в митологията, а на твоя ден главният герой е кон с мъниста в гривата и червен конец срещу уроки — короната отива на добичето, ти черпиш в неговата сянка.
Стигаш до Тодоровден през Теодора, без нищо общо със светеца освен буквите — гръцка богиня, дошла без покана на празник за коне, и това е напълно вярно.