Тодоровден е подвижен — пада се в първата събота от Великия пост. Традицията включва конски надбягвания (кушии) и украсени коне. Тодорите нямат фиксирана дата, но черпят.
Тодоровден е един от малкото имени дни без фиксирана дата — пада се в първата събота на Великия пост и се мести всяка година заедно с Великден. Известен е и като Конски Великден или Тодорова събота, а сред имениците е и от малкото празници, чийто главен герой не е човек, а кон.
Името идва от гръцкото Теодорос и означава „Божи дар“, от theos (Бог) и doron (дар) — точно същото значение като славянския Богдан, само че в оригинал. От корена растат Тошо, Тодорка, Дорчо.
Светецът е Свети Тодор Тирон — войн-мъченик от ранната църква, чието име народната традиция е свързала здраво с коня. Оттук идва и цялата обредност на деня: на Тодоровден се провеждат конни надбягвания, наречени кушии, конете се вплитат с мъниста и червени конци срещу уроки, а победителят в надбягването се смята за носител на здраве и късмет за цялото село. Стопаните хранят конете си по-обилно, извеждат ги наконтени, а самият празник е нещо като край на зимата, видян през очите на добичето, което цяла зима е стояло в обора.
Народната фигура на деня е и по-страшничка — „тодорците“ или „конниците“, митични същества с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем през тази седмица. Затова първата седмица на Великия пост е известна и като Тодорова или Русалска, натоварена с забрани и предпазни обреди. Християнският войн-мъченик и старите конски духове тук делят един празник без особено притеснение, както често става в българския календар.
Кушиите не са просто надбягване, а обред със залог — конят, спечелил на Тодоровден, се смяташе за белязан с късмет за цялата стопанска година, а собственикът му ходеше наперен до следващия празник. В някои краища победителят получаваше риза или пешкир, изтъкан специално за случая, а самото село се събираше край пистата като на най-важното събитие за сезона. Подвижността на празника пък прави Тодоровден вечен източник на дребно объркване — всяка година някой пита кога точно се пада, а отговорът зависи от това кога е Великден.
В кючешкия прочит Тодоровден е подвижен празник с непредсказуема дата, който всяка година трябва да се търси в календара наново. Тошовци, Дорчовци и Тодорки черпят когато Великденският пост реши, а не когато им е удобно. Кючекът е за момента, когато кушиите свършат и трапезата поеме нататък.
Влади Марков — Мамино Анче е за топлата, семейна страна на пролетния празник. Влади Марков — Яли са те вуци е за по-дивата, обредна нотка на деня с конските духове и нощните ездачи. Орк. Кристал, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — Шарени Бонбони е за пъстротата на наконтените коне и празничната трапеза. Взети заедно, трите песни минават през целия Тодоровден — от семейната топлота, през дивата обредна сърцевина, до пъстрото празнично изобилие.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Кушиите бяха препуснати; конете бяха накитени; кючекът изпрати Свети Тодор през подвижния му ден на коне и надбягвания.
Пожелания
Празникът ти няма фиксирана дата — мести се всяка година заедно с Великден, като заплата, за която не знаеш кога точно ще падне.
Значиш „Божи дар“, точно като Богдан — само че в оригинал. Единственият случай, в който да си оригиналът тук ти носи някакво предимство.
Митичните тодорци препускат нощем с конски крака цяла твоя седмица — единствените в тази страна, които още имат желание да тичат нанякъде.
Конете се вплитат с мъниста и червени конци срещу уроки и тичат за здраве — животно с по-ясна годишна цел от повечето хора наоколо.