Теодора е женската форма на Теодор — „Божи дар“ по гръцки. Дели подвижния Тодоровден с Тодоровци. Певицата Теодора е сред разпознаваемите носителки в поп-фолк канона.
Теодора е женската форма на Теодор и дели с него подвижния Тодоровден — първата събота на Великия пост, денят на конните надбягвания. Носи същото звучно значение като мъжката си форма и същия славянски двойник Богдан: „Божи дар“.
Името идва от гръцкото Теодора, женската форма на Теодорос, от theos (Бог) и doron (дар) — „Божи дар“, точно както Тодор и Богдан. От корена растат Теди, Тея, Дора — меки, съвременни форми на класическото име.
Зад Теодора не стои една конкретна светица, а по-скоро цяла плеяда носителки на името през вековете. Най-известната сред тях исторически е византийската императрица Теодора, съпруга на Юстиниан от шести век — бивша актриса, издигнала се до трона и станала една от най-влиятелните жени на своята епоха, съуправлявала империята наравно със съпруга си. Името носят и няколко средновековни български царици, така че Теодора е кръщелно с императорска и царска биография, дори когато конкретната носителка отдавна е забравена.
В съвремието обаче името има и съвсем друг, поп-фолк двойник. Певицата Теодора е сред разпознаваемите гласове на българската чалга сцена, което придава на всяка Теодора и нотка на естрадна легенда — рядък случай, в който имен ден идва с готов саундтрак, изпят от съименница. Така името се разтяга от византийския трон до дискотечната сцена, без особено притеснение от разстоянието между двете.
В народния календар Тодоровден е подвижен празник с непредсказуема дата, който всяка година трябва да се търси в календара наново. Теодора го споделя с Тодоровци, черпейки когато Великденският пост реши, а не когато ѝ е удобно. Конните надбягвания, кушиите, обграждат празника с усещане за край на зимата.
Съчетанието на императрица и естрадна звезда под едно име е находка сама по себе си — Теодора може да означава и трон, и сцена, в зависимост от коя носителка се сетиш пръв. Малко кръщелни се разтягат толкова свободно между византийския дворец и дискотеката, при това без да им личи умората от пътя.
В кючешкия прочит Тодоровден с Теодорите е подвижен празник с императорско звучене. Теди, Теи и Дори черпят когато постът реши, с достойнството на име, което значи „Божи дар“. Кючекът е за момента, когато императорската тежест отстъпи на съвсем неимператорското веселие. И малко имена имат тази привилегия — да поканиш на трапезата песен, изпята от човек със същото име като твоето.
Кондьо — Show да става е за зрелищната енергия на празника. Теодора — Грешно-спешно е за самата съименница на сцената, чийто глас превръща имения ден в личен саундтрак. Теодора — Как ме кефиш е за приповдигнатото, самоуверено настроение на деня. Взети заедно, трите песни минават през целия Тодоровден с Теодорите — от зрелището, през личния саундтрак, до самоувереността на едно императорско име.
Тодоровден с Теодорите свършва, когато кушиите отшумят и постната трапеза се прибере. Императрицата остана в историята; съименницата остана на сцената; кючекът изпрати Теодора през подвижния ѝ ден на Божи дар и конни надбягвания.
Пожелания
Името ти значи „Божи дар“ и е носено от императрица, бивша актриса, издигнала се до върха на империята — от теб се иска само да стигнеш до кушиите преди постната трапеза.
Твоето име са носили византийска императрица, няколко български царици и една поп-фолк певица — трон, корона и дискотека, в тази последователност на слизане.
Малко имена идват с готов саундтрак, изпят от съименница; ти каниш на трапезата песен от човек с твоето име — самолюбие с алиби.
Нямаш фиксирана дата — местиш се всяка година с Великия пост, така че си от малкото именици, които трябва да питат календара кога изобщо имат право да черпят.