Тодорка черпи на Тодоровден — първата събота на Великия пост, която се мести всяка година заедно с Великден. Датата ѝ се търси в календара наново всяка пролет.
Тодорка е от малкото имена без своя фиксирана дата — черпи на Тодоровден, първата събота на Великия пост, който всяка година се мести заедно с Великден. Носителките ѝ делят деня с Тодоровци, Теодори, Божидари и Дори, а главният герой на празника дори не е човек, а кон, който цяла зима е чакал точно тази събота.
Самото име идва по женска линия от Тодор — побългарената, съкратена форма на гръцкото Теодорос, съставено от теос (Бог) и дорон (дар), тоест „Божи дар“, същото значение като славянското Богдан, само в оригинал. Тодорка е домашната, гальовна форма на същия корен; днес по-често се чуват Теодора и Дора, а Тодорка звучи като името на баба, което внучката носи скрито в кръщелното.
Поводът е Свети Теодор Тирон — воин-мъченик от началото на IV век, чието име народната традиция е вързала здраво за коня. Пълната история е на празничната страница; тук важното е, че Тодорка носи мъжко войнишко име, минало през вековете и излязло от тях пролетно, женско и гальовно.
На Тодоровден се провеждат конните надбягвания — кушиите: конете се мият и украсяват, в гривите им се вплитат червени конци срещу уроки и ги извеждат на водопой, а конят, спечелил надбягването, се смята за белязан с късмет за цялата стопанска година. Стопаните хранят конете си по-обилно и ги извеждат наконтени пред цялото село, а самият празник е нещо като край на зимата, видян през очите на добичето, което цяла зима е стояло в обора.
По-страшна е другата фигура на седмицата — „тодорците“ или конниците, митични същества с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем през тази първа постна седмица. Затова тя се знае като Тодоровата седмица, натоварена със забрани и предпазни обреди. Християнският войник и старите конски духове тук делят един празник без излишно притеснение, както обикновено става в българския календар.
В кючешкия прочит Тодорка е име, което всяка година трябва да си търси датата наново — черпи, когато Великденският пост реши, а не когато ѝ е удобно. Докато мъжете гонят коне по прашната писта, а победителят прибира риза, изтъкана специално за случая, самата Тодорка сяда на постната трапеза и всяка пролет отговаря на един и същ въпрос: кога точно се пада тази година.
Тошко Тодоров — Вале, Вале хваща сутрешната хазартна нотка на кушиите, когато цялото село залага на един кон. Тони Стораро с Галена — Шефката слага Тодорка начело на собствения ѝ ден — шефката на трапезата, не на конюшнята. Валдес — Рибна Фиеста е за шумното постно изобилие, с което всичко приключва. Взети заедно, трите минават през целия Тодоровден — от прашната писта, през самата именница, до отрупаната маса.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Тодорка си остава с чуждата дата и с божия дар, скрит в собственото ѝ име — до следващата първа събота, която пак ще трябва да се търси в календара наново.
Пожелания
Носиш мъжко войнишко име, минало през вековете и излязло женско и гальовно — Теодор, станал баба, която внучката крие в собственото си кръщелно.
Името ти значи „Божи дар“ — точно колкото Богдан, само в гръцки оригинал; един и същ подарък, опакован веднъж по славянски, веднъж по гръцки.
Делиш деня с Тодоровци, Теодори, Божидари и Дори — цяло гнездо от именници, а главният герой на празника пак се оказва конят, който няма и име в календара.
Датата ти се мести всяка пролет с Великден и се търси в календара наново — а през същата постна седмица нощем препускат „тодорците“ с конски крака.