Тодоровден е имен ден без фиксирана дата — пада се в първата събота на Великия пост и се мести всяка година. Всеки Тотьо черпи в събота, която се търси в календара наново.
Тотьо е едно от имената, чийто празник отказва да стои на едно място в календара — Тодоровден се пада в първата събота на Великия пост и се мести всяка година заедно с Великден. Затова всеки Тотьо си има имен ден, но няма фиксирана дата, а събота, която трябва да се търси наново. И вместо свещ и китка, главният реквизит на деня е кон.
Името е гальовна, съкратена форма на Тодор, който пък идва от гръцкото Теодорос — „Божи дар“, от теос (бог) и дорон (дар). Пътят е кратък: Тодор става Тото, Тото става Тотьо. От същия корен растат и Тошо, и женската Тотка, така че цяла една роднинска чета черпи в един ден.
Светецът зад празника е Свети Теодор Тирон — воин-мъченик от началото на IV век, чието име народната традиция е вързала за коня. Пълната му история е за друг ден; тук е достатъчно, че един християнски воин дава името си на празник, който отдавна принадлежи на добичето в обора.
На Тодоровден се провеждат конни надбягвания — кушиите — из селата. Конете се мият, украсяват се с мъниста и червени конци срещу уроки и се извеждат наконтени на водопой, а победителят се смята за носител на здраве и късмет за цялото село. Един ден в годината конят е по-важен от стопанина си, което конят приема като нещо съвсем нормално.
Денят има и по-страшна страна. „Тодорците“ или „конниците“ са митични същества с конски крака, за които се вярвало, че препускат нощем през тази седмица, затова първата седмица на поста е известна и като Тодорова. Свети Теодор и старите конски духове делят един празник без особено притеснение — както обикновено става в българския календар.
В кючешкия прочит Тодоровден е празник, който всеки Тотьо трябва да си намери сам в календара. Черпи се, когато постът реши, не когато е удобно. И докато другите именници имат дата и торта, Тотьо има подвижна събота, кушия и кон, който тази сутрин изглежда по-подреден от повечето сватбари.
Кали — Медовина е за топлата, семейна страна на празника: трапезата, наздравицата и роднините около масата. Орк. Здравец — Газ-Спирачка е за самата кушия — скоростта, залозите и препускането по прашния селски път. Орк. Империал — 6 без 10 е за онова, което идва след надбягването, когато трапезата поеме нататък и краката тръгват сами. Взети заедно, трите минават през целия Тодоровден — от масата, през пистата, до късния кючек.
Тодоровден свършва, когато конете се приберат и постната трапеза се вдигне. Тотьо си получи подвижния имен ден; кушията препусна, кючекът изсвири, а датата вече се мести към следващата година.
Пожелания
Един ден в годината конят е по-важен от стопанина си — и тъкмо на този ден имаш имен ден, значи за 24 часа четириного добиче те засенчва в собствения ти празник.
Име от християнски воин, залепено за празник, който отдавна принадлежи на добичето в обора — Теодор дава буквите, конят прибира цялото внимание.
Черпиш заедно с цяла роднинска чета — Тошо, Тотка, Тодор — на подвижна събота, която никой не помни коя е, докато не отвори календара наново.
Другите именници имат дата и торта; ти имаш кушия и кон, който тази сутрин е измит, вплетен с мъниста и по-подреден от повечето сватбари, които познаваш.