Яна празнува на Еньовден, 24 юни — денят на билките и на завъртащото се лятно слънце. Носи корена на свети Йоан Кръстител, така че името и празникът делят една дума.
Еньовден пада на 24 юни, в най-дългия светъл отрязък на годината, и всяка Яна се събужда с празник, който мирише на прясно откъсната билка и на предстояща черпня. На разсъмване жените берат билки за цяр и плетат еньовски венци за здраве, а именичката вече вади салфетките и брои кой ще намине с „честит имен ден“ и куп цветя, купени на бензиностанцията. Денят започва със слънце и завършва с трапеза — точно както се полага на едно лятно име.
Яна е женската форма на Ян, тоест на Йоан — през гръцкото Йоанис до еврейското Йоханан, което значи „Бог е милостив“. От същия корен растат Яне, Янко, Янка и Янаки — цяло семейство, вкоренено в едно старо име за милост. Народът е добавил и свой пласт: в песните Яна е сестра или невеста на слънцето, което ѝ отрежда място точно в деня, когато слънцето се завърта.
Зад Яна не стои случайна дата. Еньовден е посветен на свети Йоан Кръстител — Рождеството на Йоан Предтеча, същия онзи Йоан, от чието име расте и самата Яна. Тоест именичката носи корена на светеца, комуто е посветен денят ѝ: рядко съвпадение, в което името и празникът се държат за една и съща дума.
Народният календар товари деня с лятно слънцестоене — символичното „завъртане“ на слънцето и пика на лечебната сила на билките. Берат се точно 77 и половина билки: 77 за познатите болести и половин за онази, която още няма име. Който види изгрева, ще е здрав през годината — поверие, което всяка Яна проверява поне веднъж, обикновено недоспала и с венец в ръка.
На същото това разсъмване се гледа и сянката: който я види без глава, според поверието няма да изкара годината — весела мисъл за пет сутринта. В това има нещо много българско — цяр за всичко се бере в четири сутринта, а после се сяда на масата и се яде до обяд. Билката лекува, ракията празнува и никой на масата не пита коя от двете върши повече работа. Отговорът, разбира се, е ракията, но билката се прави, че не чува.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се изсипва у Яна още преди билките да са изсъхнали. Радо Шишарката — Шопска салата е за масата, около която се събира целият Еньовден. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата, с която именичката благодари за здравето си. Взети заедно, трите песни минават през целия ден на Яна — от събирането, през трапезата, до вдигнатата чаша.
Еньовден си отива в дълга, топла юнска вечер, слял билката и черпнята в един слънчев ден без ясна граница между лек и празник. Слънцето се завъртя, венецът изсъхна на вратата, а кючекът изпрати Яна през най-дългия ден на годината — с шепа билки за здраве и една чаша в повече.
Пожелания
Името ти значи „Бог е милостив“, а милостта на Еньовден се изразява в това да те вдигнат за билки в четири сутринта.
В песните Яна е невеста на слънцето, а точно на твоя ден слънцето се завърта и тръгва обратно към зимата; романтиката трая едно лято.
Поверието казва: зърнеш ли на разсъмване сянката си без глава, годината няма да я изкараш — оптимистично мото за среща със слънцето, назначена преди изгрев.
На една маса се събират билката, набрана срещу всяка болест, и ракията, налята срещу същия списък; здравната система на Еньовден работи на две скорости и по-бързата е с чаша.