Янита празнува на Еньовден, 24 юни — денят на билките и лятното слънцестоене. Модерно, късо име с корен, стар колкото самото „Господ е милостив“ — и цял празник билки отгоре.
Янита празнува на Еньовден, 24 юни — в разгара на лятото, когато народният календар отбелязва завъртането на слънцето. На разсъмване жените излизат да берат билки: седемдесет и седем за болестите с име и половин за онази без име, а от набраното плетат еньовски венец за здраве. Денят на Янита започва не с торта, а с китка трева, мокра от роса.
Името Янита израства от Яна с галената наставка „-ита“ — по същия модел, по който Маргарита ражда Маргита. А Яна е женската форма на Йоан: от еврейското Йоханан, минало през гръцкото Йоанис, със значение „Господ е милостив“. Тоест в едно късо, светско на вид име седи цял богословски товар — милостта на Господ, свита до три срички и подсладена с умалително.
Зад Еньовден стои свети Йоан Кръстител — не денят на смъртта му, а Рождеството; той е единственият светец освен Христос и Богородица, чието раждане църквата чества. Той е пророкът, кръстил Христос в река Йордан; тук е в началото на историята си, още не обезглавен заради един танц. Пълната история е на самата празнична страница; за Янита е важно, че носи женското ехо на неговото име. Затова на 24 юни тя черпи заедно с Еньо, Янко и Янка — цялата Йоанова рода, събрана около една билкова дата.
Народната вяра е закачила за този ден цяла аптека. Вярва се, че билките са най-лековити точно на Еньовден, че водата и росата церят и че който види как слънцето „играе“ при изгрева, ще е здрав до другото лято. Практиката е проста: ставаш в четири, мокриш се до колене в росата и се взираш в едно слънце, което, честно казано, изгрява като всяка друга сутрин.
Смешното на Еньовден е в аритметиката — половин билка. Някой преди векове е броил лек за всяка болест, стигнал е до седемдесет и седем и е оставил половинка в резерв за диагнозата, която още не е измислена. Това е най-българското нещо на света: пълна система срещу всичко и едно скромно допускане, че животът пак ще намери начин да те изненада. Янита получава имен ден точно в тази пролука между вярата в билката и здравия разум.
Валдес — Жега улавя точно температурата на този ден — Еньовден е върхът на лятото, когато слънцето стои най-високо. Кали — Медовина е сладкият, лековит регистър, роднина на билковата вода и на всичко, дето уж цери. Ивана — Шампанско и Сълзи е черпенето вечерта, когато венецът вече виси на вратата, а Янита вдига чаша. Взети заедно, трите минават през целия ден — от жегата на пладне, през лековитата сладост, до сълзата в чашата на здрача.
Еньовден се затваря с изсъхнал венец над вратата и една половин ненаброена билка някъде из полето. Слънцето се завъртя, билките се набраха, а Янита отиде да празнува име, старо колкото една милостива дума.
Пожелания
Три срички, умалително накрая, звучиш като модерно кръстена — а вътре кротко седи „Господ е милостив“, пренесено през иврит и гръцки, без никой на трапезата да подозира.
Празнуваш рождеството на Йоан Кръстител — денят, в който светецът ти е още бебе, с цялата мрачна част от биографията далеч напред; засега само роса, билки и една глава още на мястото си.
Здравето за годината уж зависи от това дали в четири сутринта ще нагазиш росата и ще хванеш „играещото“ слънце — което, честно казано, изгрява със същия ентусиазъм като в понеделник за работа.
Седемдесет и седем билки за познатите болести и половинка в резерв за онази без име — цяла народна аптека с предвидена графа „непредвидено“ и точно в тази графа е записан твоят имен ден.