Янка празнува на Еньовден, 24 юни — в разгара на лятото, когато жените берат билки на разсъмване. Носи същия Йоанов корен като светеца на деня, само смален до две срички.
Еньовден на 24 юни е денят, в който Янките черпят заедно с Еньовци и Янковци — празникът на средата на лятото, на билките и на слънцето, което според поверието се завърта. Малко имени дни падат точно върху най-дългите дни на годината, когато светлината трае най-дълго, а лечебната сила на тревите е на върха си.
Името Янка е женската форма на Ян и Янко и стъпва на същия корен като Иван и Йоан — от еврейското Йоханан, „Бог е милостив“. От същото гнездо растат Яна, Яне, Яни, Яница и Янислава — цяло семейство, тръгнало от едно старо име за милост. Янка е домашната, закръглена форма — име, което звучи като баба и като внучка едновременно.
Еньовден е Рождество на свети Йоан Кръстител — човекът, който кръсти Христос в река Йордан и остана в календара точно на противоположния край от Коледа. Тук връзката с името е директна: Янка носи същия Йоанов корен като светеца на деня, само минал през славянските усти и смалил се до две срички. Празникът и името тръгват от една и съща точка.
Народният Еньовден започва преди изгрев. На разсъмване жените берат седемдесет и седем и половина билки — по една за всяка болест и половин за болестта без име — и плетат еньовски венци за здраве през годината. Който види как слънцето изгрява и „заиграва“, ще е здрав до следващото лято. Ритуалът е тих, ранен и напълно практичен: здравето се бере на роса, докато другите още спят.
В кючешкия прочит Еньовден е денят, в който празникът и аптеката съвпадат. Янка се вдига в тъмното да бере билки за цялата фамилия, а вечерта сяда на трапезата като всяка друга именичка — от венеца до ракията за няколко часа. Смешното е, че същият човек, който в пет сутринта плете венец за здраве, в осем вечерта го проверява с втора чашка. България вярва и в билката, и в наздравицата, и не вижда противоречие.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за именичката, коронована за един ден на собствената си трапеза. Орхан Мурад — На море е за разгара на лятото, за слънцето и водата, около които се върти целият Еньовден. Теодора — Как ме кефиш е за доброто настроение, което идва, след като билките са обрани и работата е свършена. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от короната на именичката, през летния пек, до кефа на вечерта.
Еньовден свършва в дълга юнска вечер, с венец на вратата и празна чаша на масата. Слънцето се завъртя; билките изсъхнаха на гредата; кючекът изпрати Янка през най-светлия ден на годината.
Пожелания
Едно и също име ти върши работа и за баба, и за внучка — Янка минава през три поколения без ремонт, тоест на трапезата винаги има поне две именички за черпене.
Светецът на деня ти е разположен в календара възможно най-далеч от Коледа — шест месеца по средата, точно колкото билките да пораснат за твоя имен ден.
Един и същ ден те праща в пет сутринта да береш здраве по росата и в осем вечерта да го отчиташ с чашка — двоен стандарт, който България практикува от векове, напълно спокойна.
Едно вярване закача цялото ти здраве за това дали ще уловиш „заиграващото“ слънце на изгрев — година здравна гаранция, издавана единствено на подранилите.