Димитровден на 26 октомври е симетричният есенен аналог на Гергьовден — тогава приключвали трудовите договори между ратаи и стопани. Свети Димитър е от Солун; мощите му са там и до ден-днешен.
Димитровден на 26 октомври е есенното огледало на Гергьовден — ако пролетта отваря скотовъдния сезон, есента го затваря, при това с документи. На този ден изтичат трудовите договори между ратаи и стопани, правят се равносметки и се броят надници. Краят на полската година си има име, и то не е абстрактно понятие, а Димитър — човек с падеж вместо празник.
Името идва от гръцкото Димитриос — „посветен на Деметра“, богинята на земеделието и плодородието. Тоест един от най-почитаните християнски воини-мъченици носи корен, кръстен на езическа богиня, и никой не е сметнал за нужно да го оправи — историята обича такива премълчани компромиси. От корена растат Митко, Мите, Димитрина, Мито — все имена, които звучат по-скоро като съседи, отколкото като светци.
Светецът е Свети Димитър Солунски — воин-мъченик и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. В народния календар той е фигурата на прехода: около Димитровден идват първите слани, овчарите слизат от планината, а стопанската година се затваря със сметки. Казват дори, че на Димитровден брадата на светеца побелявала — тоест захлажда се, и зимата тръгва насам, а небесният патрон на Митко остарява точно по календар.
Около Димитровден народната метеорология върти цяла система от поверия. Времето на този ден уж показва каква ще е зимата: вали ли, идат меки месеци; ясно и студено ли е, готви се за люта. Свети Димитър и Свети Георги пък са неразделна двойка в календарното мислене — единият отваря топлия сезон, другият го затваря, като две порти на една ограда, между които се побира цялата овчарска година. На Димитровден се плащат надниците, прибира се последното и стопанинът прави равносметка не само с ратаите, а и със самата година. Митко, Мите или Димитрина неизбежно се озовават на този праг между изобилието и оскъдицата — кръстени, без да са питани, на деня на затварянето на баланса.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на равносметката — календарна и лична. Свършва цикъл, плащат се дългове, прибира се последното от полето, и над всичко това виси усещането, че топлото си стяга багажа. Кючекът е за момента, в който сметките са направени и остава само едно право, което никой не оспорва — да вдигнеш чаша, задето годината е приключена по надлежния ред.
Орк. Кристали — Телефони е за днешния Димитър, при когото равносметката идва не от нивата, а от списъка с пропуснати обаждания — есенният праг вече е в телефона. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за човека, който посреща есенния падеж с намерение да го отпразнува както трябва, без бързане, щом надниците и без това са платени. Орлин Памуков — Паскал е за съзерцателното настроение на края на сезона, за тихата чаша, вдигната за отиващата си топлина. Взети заедно, трите кючека улавят двойствеността на Димитровден — равносметката и почивката, затварянето на сметките и правото да празнуваш, задето си ги затворил.
Димитровден свършва с първата слана и с последната наздравица за годината. Топлият сезон, отворен на Гергьовден, се затваря тук — симетрично, окончателно, с побеляла брада на светеца и с изтекли договори. Сметките бяха направени; кючекът изпрати есенния Димитър към прага на зимата, отвъд който вече не се коси, а само се чака пролетта и следващият падеж.
Пожелания
Името ти значи „посветен на Деметра“ — езическа богиня на плодородието, залепена за християнски войн-мъченик; кръщелното ти е спор между два олтара.
На Димитровден изтичат договорите и се плащат надниците — денят ти не е празник, а падеж; светец със задължения на счетоводен отдел.
Казват, че на този ден брадата на светеца ти побелявала — тоест дори небесният ти патрон остарява по график, точно преди първата слана.
Времето на Димитровден гадае каква ще е зимата — вали ли, мека; ясно ли е, люта; носиш име, което по съвместителство е и метеорологична служба.