Димитрина празнува имен ден на Димитровден, 26 октомври — на прага, където стопанската година се затваря. Женската форма на Димитър вдига чаша заедно с всички Димитровци, Митковци и Мити.
Димитрина има имен ден на 26 октомври — деня, в който стопанската година си вдига багажа и си тръгва. Женската форма на най-есенното българско име се пада точно на прага между реколтата и студа, и всяка Димитрина, Мита или Митка получава повод за курбан тъкмо когато полето вече е обрано и няма какво повече да се чака от него.
Името е женската рожба на Димитър, който идва от гръцкото Димитриос — „посветен на Деметра“, богинята на земеделието и плодородието. Приятна ирония: жена, кръстена на езическа богиня на реколтата, празнува в деня, в който реколтата официално приключва. Женската форма се закотвя в българската именна традиция след покръстването, когато християнските имена изместват старите. От същия корен растат Мита, Митка и умалителните, с които баба ти те е викала през двора.
Светецът зад датата е Свети Димитър Солунски — раннохристиянски воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. Пълната му история живее на страницата за Димитровден; тук важното е, че една Димитрина носи името на войник, минал през мъченичество, за да закриля цял град. Доста тежко наследство да разопаковаш на имен ден, но затова пък масата е сериозна.
В народния календар денят бележи прехода. На Димитровден изтичат трудовите договори между ратаи и стопани — есенното огледало на Гергьовден, който ги отваря напролет. Прави се курбан, преглежда се добитъкът, плащат се надниците. Казват, че на този ден брадата на светеца побелявала — тоест идват първите слани и зимата тръгва насам. Димитрина, ще не ще, празнува върху тази побеляла брада — имен ден, кацнал точно на деня, в който природата казва „стига толкова“ за годината.
В кючешкия прочит имен ден на Димитровден е равносметка с торта. Свършва един цикъл, прибира се последното от полето, и над всичко виси усещането, че топлото си отива — а насред това някой вика гости, вади ракията и черпи, защото името му случайно се пада точно тук. Смешното е, че България празнува края на изобилието с най-обилната трапеза за сезона. Стопанинът прави равносметка не само с ратаите, а и със самата година; Димитрина прави равносметка с гостите, които трябва да почерпи.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самата Димитрина, която за един ден има пълното право да бъде кралица на масата. Сашо Роман — Царят на нощта поема нататък, когато курбанът е изяден и празникът се изнася в нощта. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е последната наздравица за отиващата си година, вдигната от човек, който знае точно за какво пие. Взети заедно, трите обрамчват имен ден на прага на зимата — короната, нощта и чашата, вдигната, задето годината е затворена.
Димитрина празнува там, където лятото се затваря — симетрично, окончателно, с побеляла брада на светеца. Договорите изтекоха, сметките са направени, а тортата чака до курбана. Догодина пак, ако зимата пусне.
Пожелания
Името ти те посвещава на Деметра, гръцката богиня на реколтата, а патронният ти светец затваря точно тази реколта — цяла богиня на плодородието, повикана да реже панделката на края на сезона
Женската ти форма се появява едва след покръстването, когато новите светци избутват старите богове от календара — така в едно име се озовават антична богиня и християнски воин, без някой да ги е питал дали се понасят
Имен ден на Димитровден звучи като празник, а на практика е годишен инвентар със свещички — цикълът се затваря, полето е обрано, а ти вадиш ракията само защото календарът те е сложил точно на чертата
Зад тортата стои войник, минал през мъченичество, за да пази цял Солун — доста плътен багаж за отваряне между наздравиците, но пък обяснява защо трапезата на Димитрина никога не е съвсем лековата