Димитровден

За разлика от Гергьовден, който бележи началото на стопанската година с пролетен оптимизъм, Димитровден я затваря на 26 октомври с характерната есенна трезвост на финансов отчет. Чирашеството приключва, добитъкът се прегледа, договорите между ратаи и стопани изтичат. Двата дни функционират като рамка — единият е отворен, другият затваря. Димитър и Митко черпят в рамката на затварящия.

Свети Димитър Солунски е раннохристиянски войник-мъченик от IV век, един от най-почитаните светци в православния свят. В народния календар Димитровден на 26 октомври бележи края на стопанската година — символичната точка, в която лятната работа приключва и зимата официално настъпва. Прави се курбан, добитъкът се прегледа и се прибира за зимата. Имен ден на 26 октомври празнуват всички с имена Димитър, Димитрина, Митко и Мита. Симетрията с Гергьовден е народна, не институционална — двата дни не са свързани официално, но функцията им в народния календар е взаимозависима и устойчива от поколения. Свети Димитър Солунски е роден в Солун и е почитан с особено усърдие в целия православен Балкански регион, не само в България — присъствието му в народния календар е споделено наследство.

Октомври на 26-и е вече с намалено светло, добитъкът е вкаран, а добрата новина е, че сезонът е приключил с документируем резултат. Митко, Мита и Димитрина влизат в зимния сезон с именен ден, трапеза и курбан — напълно достатъчно за деня. Трезвостта на Димитровден не е меланхолия; просто е по-различна от пролетното начало. Стопанинът, довършил работата, не е тъжен — той е свободен за зимата. Тази свобода има собствен ритъм, малко по-бавен от гергьовденското надничане, но не по-малко реален и не по-малко заслужен. Традиционният наем на ратаи и чираци от Гергьовден до Димитровден е определял ритъма на аграрната икономика в България за векове — двата дни са рамката, между която е ставало земеделското производство. Доброволните и договорни ангажименти са имали Гергьовден за начало и Димитровден за край — прецизен шест-месечен цикъл, пазен без писмен договор и без нотариус, само с устна дума.

Picks-ите за Димитровден работят в студения есенен регистър без мрачност. „Студ“ на Тони Стораро е тематично директен и честен — зимата настъпва и Тони Стораро знае точно кога да го каже. „Изолация“ на Орк. Звезди и Орлин Памуков носи правилното ноемврийско усещане за деня, когато сезонът официално е зад гърба. „Мой ангеле“ на Сашо Роман е за Димитър с чувствителна страна — рядко съчетание, но напълно реално. Орк. Кристали с „Тарикат“ затварят за Митко тарикатина, чиято есенна свобода е с известен характер и с нула извинения.