Димитровден

Свети Димитър Солунски е воин-мъченик от IV век, роден в Солун. Народът го помни с друго: Димитър е по-големият брат на Свети Георги, понякога — негов близнак. Язди червен кон и от дългата му бяла брада падат първите снежинки. Синоптиците наричат това нахлуване на студен въздух и пропускат коня. Двамата братя делят годината: лятото е на Георги, зимата — на Димитър. По-големият брат получава студената половина — „Ти си по-големият, отстъпи“ важи и на небето. Затова се казва „Георги носи лято, Димитър — зима“ и „Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

Легендата има и по-тъмна част. Георги предупреждава брат си: „Ако от стряхата закапе кръв, значи съм мъртъв.“ Кръвта закапва. Димитър намира ламята, която е изяла брат му, и изтръгва от нея душата на Георги. Чак после двамата се качват на небето и делят годината — на Балканите семейните сметки се уреждат след погребението.

В народния календар Гергьовден отваря стопанската година, а Димитровден я затваря. Годишният договор на слугите и ратаите изтича и всеки е свободен да започне при друг стопанин — без предизвестие, без трудова книжка и без да обяснява защо си тръгва. Ралото се прибира, дървата се нареждат. Димитровден се нарича още Митровден и Разпуст. Денят е работен: Кодексът на труда не го брои за официален празник, така че Митко черпи след работа, а кючекът започва след шест.

Имен ден имат Димитър, Димитрина, Димо, Димана, Митко, Мита, Митра и още десетина производни имена. Димитър е третото най-често мъжко име в България след Георги и Иван — достатъчно, за да има трапеза почти във всеки вход. На имен ден се ходи без покана, затова Митко не праща съобщения, а брои столовете. Именикът получава бели цветя, вързани с червен конец: цветята — за мека зима, конецът — за здраве. Ако през февруари сметката за ток излезе солена, провери кой е донесъл жълти. На трапезата има курбан или гювеч от овнешко, а за именик се коли петел, за именичка — кокошка. Птиците в двора следят календара на имената по-внимателно от роднините.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря, а заровените жълтици светят със синкав пламък. Синкавият пламък е и единственото разрешително, което иманярът някога е имал. Момите играят сглядно хоро пред ергените и родителите им. Започва сезонът на годежите — реколтата е прибрана и вече се знае кой колко има в хамбара. Следват три Миши дни — след трапезите на всички Митковци в страната дори мишките имат какво да празнуват.

Кючекът за Димитровден следва деня — от първия сняг до последния подарък. Първи е „Студ“ на Тони Стораро: зимата идва преди гостите и също без покана. Ратаят с парите за годината в джоба тръгва към новия стопанин с „Гурбетчии“ на Орхан Мурад. „Имен ден“ на Веселин Маринов посреща останалите гости, а „Изтървахме коня“ на Динго и Асен Шувара е за мига, в който някой вдига наздравица и за коня на светеца. Накрая „Тарикат“ на Орк. Кристали — за именика, който брои подаръците, докато другите броят чашите.