Димка празнува на Димитровден, 26 октомври — деня, в който стопанската година се затваря и се тегли чертата. Женската форма от рода на Димитър, за която есента значи равносметка и почерпка едновременно.
Димка празнува в най-подходящия за случая момент — на 26 октомври, Димитровден, когато полската година се затваря и се тегли чертата. На този ден се коли курбан, преглежда се добитъкът и изтичат договорите между ратаи и стопани; краят на стопанската година има точна дата, и Димка празнува точно на нея. Есенна почерпка, на чиято маса има повече равносметка, отколкото се признава на глас.
Името е късата, домашна форма от женската страна на Димитровден — стои до Димитрина и Мита, а през тях се връзва за Димитър и за старогръцкото Димитриос, „посветен на Деметра“. Деметра е гръцката богиня на земеделието и плодородието, така че името буквално сочи към реколтата — а Димка го носи в деня, в който реколтата вече е прибрана. Съвпадението е прекалено спретнато, за да е случайно.
Светецът зад датата е Свети Димитър Солунски — воин-мъченик от IV век и патрон на Солун, един от най-почитаните в православния календар. От езически корен — богиня на плодородието — до християнски войник в бойни доспехи: историята обича такива обрати, а името ги носи и двата, без да се извинява.
Народният календар слага Димитровден срещу Гергьовден като две порти на овчарската година — едната отваря топлия сезон, другата го затваря. Казват, че на Димитровден брадата на светеца побелявала: тоест захлажда се, идват първите слани, овчарите слизат от планината. Около този ден гадаят каква ще е зимата — вали ли, месеците ще са меки; ясно и студено ли е, готви се за люта зима. Плащат се надниците, прибира се последното от полето, и стопанинът прави сметка не само с ратаите, но и със самата година.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на равносметката, а Димка е човекът, който я води. Днешната Димка не брои овце и крини жито — брои свършени и несвършени неща, платени и неплатени сметки, изкарана или проиграна година. Кючекът идва в момента, в който чертата е изтеглена и остава само да се вдигне чаша за онова, което е останало от другата страна.
Кали — Медовина е за именната почерпка, за първата чаша, вдигната на масата в чест на Димка и на прибраната реколта. Глория — На мъжете, които не обичах е самата равносметка, инвентарът на годината, изчетен на глас без капка съжаление. Ивана — Шампанско и сълзи хваща двойствеността на деня — веселбата и горчилката в една чаша, защото затварянето на сметки рядко е само празник. Взети заедно, трите обрамчват Димитровден като почерпка, равносметка и наздравица едновременно.
Димка празнува на прага между реколтата и студа — там, където годината се брои и се приключва. Договорите изтекоха, надниците се платиха, а кючекът изпрати есенната Димка към зимата с пълна чаша и затворени сметки.
Пожелания
Името ти минава през Деметра, богинята на реколтата, и се пада точно на деня, в който реколтата е вече в хамбара — за случайност е прекалено добре нагласено, все едно календарът е знаел какво прави
Името ти изминава пътя от богиня на плодородието до войник в желязо, без да мигне — два несъвместими свята, зашити в едно кръщелно, а на масата никой не се впечатлява
Старите слагат Димитровден срещу Гергьовден като двете крила на една врата — ти пазиш затварящото, и вместо да гледаш прогнозата за зимата, я посрещаш с пълна чаша
Днешната Димка няма стадо за броене, но списъкът си остава — свършено срещу несвършено, платено срещу дължимо; сменил се е само реквизитът, овцете отстъпиха на квитанциите