Драго празнува на Димитровден, 26 октомври — на празника, който затваря стопанската година с курбан, надници и равносметки. Име, което значи „скъп“, попада точно на деня, в който всичко се оценява.
Димитровден на 26 октомври затваря стопанската година така, както Гергьовден я отваря. На този ден изтичат трудовите договори между ратаи и стопани, правят се равносметки и се плащат надници; коли се курбан, преглежда се добитъкът, а над всичко виси усещането, че топлото си отива. Празникът носи името на Димитър — но в календара под неговото крило се събира и Драго.
Името Драго идва от славянския корен „драг“ — „мил“, „скъп“, „ценен“, „обичан“. Това е кратка, галена форма, изтеглена от по-дългите славянски имена: Драган, Драгомир, Драголюб, Драгостин. От същия корен растат Драга и Дражо. Значението е просто и без излишен блясък — носителят е буквално скъп, ценен, някой, на когото държиш.
Тук се получава едно леко разминаване. Светецът на деня е Свети Димитър Солунски — воин-мъченик и патрон на Солун, чието име идва от гръцката Деметра, богинята на земеделието. Драго е славянин от главата до петите, Димитър е грък по корен, и все пак календарът ги слага под един покрив. Родство между двете имена няма; има само обща дата. А датата е достатъчна.
И е сполучлива дата. Димитровден е денят на равносметката — тогава се брои какво е останало от годината, плащат се надници, затварят се сметки. Име, което значи „ценен“, идва точно когато цялата стопанска година се остойностява на глас. Драго попада на празника, в който България сяда и пресмята кое колко струва — включително и хората.
Народната метеорология върти около деня цяла система от поверия. Казват, че на Димитровден брадата на светеца побелявала — тоест захлажда се и зимата тръгва насам; ако вали, идат меки месеци, ако е ясно и студено, готви се за люта зима. Свети Димитър и Свети Георги стоят като две порти на овчарската година — единият я отваря, другият я затваря. Драго, попаднал на затварящата порта, неизбежно се оказва свързан с прага между изобилието и оскъдицата.
В кючешкия прочит това е ден на две неща наведнъж — плащане и почивка. Сметките са направени, последното е прибрано, надниците са раздадени, и остава чашата, вдигната за изкараната година.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за иронията на самото име: денят, в който всичко получава цена, среща песен, в която „скъпи“ е обръщение с ясна сметка накрая. Кали — Медовина е наздравицата — сладката чаша, вдигната на затварящата порта на сезона. Орк. Енерджи Котел — преславски кючек за майстори е за майсторите и тружениците, чиито договори изтичат днес и които имат право на един кючек, преди зимата да ги освободи. Взети заедно, трите обрамчват Димитровден като плащане, наздравица и последен танц — сметката, чашата и правото да се повеселиш, задето си я затворил.
Договорите изтекоха, надниците са платени, курбанът е изяден. Драго прекара имен ден на прага на зимата — отвъд който вече не се коси, а само се чака Гергьовден да отвори всичко наново.
Пожелания
Името ти значи „ценен“ и празнуваш точно когато цялата стопанска година се остойностява на глас — рядък ден, в който България официално ти слага цена.
Славянин, вкаран под покрива на един грък по чиста календарна случайност; родство няма, има само обща дата — както при повечето хора с колегите им.
Кръстен си „скъп“, а най-точната прогноза за годината ти е дали на Димитровден брадата на светеца ще побелее.
Стоиш на затварящата порта на сезона — между изобилието и оскъдицата, тоест между октомврийската заплата и януарската сметка.