Мита празнува на Димитровден, 26 октомври, заедно с всички Димитровци и Димитрини. Името е кратка форма на Димитра — женското съответствие на Димитър, с корен в гръцката Деметра.
Мита празнува на Димитровден, 26 октомври — деня, в който българският стопански календар затваря вратата си за годината. Договорите между ратаи и стопани изтичат, надниците се плащат, прави се курбан и се преглежда добитъкът преди зимата. Мита сяда на трапеза, около която цялата година прави равносметка, и това е подходящ фон за име, вкоренено в самата реколта.
Името Мита е кратка, галена форма на Димитра и Димитрина — женските съответствия на Димитър. Коренът тръгва от гръцкото Димитриос и води към Деметра, богинята на земеделието и плодородието; значението е „посветена на Деметра“. Приятна симетрия: жена на име Мита носи в себе си самата покровителка на реколтата точно в деня, когато реколтата е прибрана. От същия корен растат Митка, Митра, Мица, Димитрина — цяло семейство къси форми, оцелели по селата дълго след като пълното име е слязло от мода.
Зад деня стои свети Димитър Солунски — раннохристиянски воин-мъченик от четвърти век и патрон на Солун, чиито мощи и до днес се пазят в града. За жената на име Мита той е кръстникът по календар: не светец от нейния род, а онзи, чието мъжко име е дало началото на всички къси форми — нейната включително. Пълната му история е дълга; тук е достатъчно, че е воин, мъченик и повод за курбан.
Народната логика на деня е практична до кокал. На Димитровден се теглят чертите под годината: изтича овчарският договор, отворен на Гергьовден, плащат се последните надници, а курбанът обикаля от двор в двор, за да не остане съсед без дял. Мита, ако е стопанка, е тази, която мери брашното, дели месото и решава кой колко получава — денят е женски точно толкова, колкото и мъжки, само че жената го работи, а мъжът го подписва.
В кючешкия прочит Димитровден е денят на равносметката, поднесена с курбан и наздравица. Свършва един цикъл, дългове се затварят, топлото си отива, и над всичко това някой вдига чаша, задето годината все пак е изкарана. За Мита това е рядкото име, което за един ден се връща в центъра на масата — забравено единайсет месеца, честване на дванайсетия.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самата Мита в този единствен ден, когато цялата трапеза вдига чаша за името ѝ и тя има пълното право да се държи като кралица. Алчо — Комшийката е за курбана, който тръгва по съседските дворове, защото на Димитровден никой не яде сам. Братя Кулинови — Тирбушона е за наздравицата — за отпушената бутилка над затворените сметки. Взети заедно, трите ограждат деня като имен ден в пълния му вид: жената в центъра, съседите на прага и чашата, вдигната за изкараната година.
Мита свършва деня си както го е започнала — на трапеза, около която годината вече е преброена. Курбанът беше раздаден, надниците — платени, а кючекът изпрати рядкото есенно име през единствения ден, в който то отново звучи на глас.
Пожелания
Носиш в себе си богинята на реколтата и празнуваш точно когато реколтата е прибрана — единственият ден, в който името ти пак значи нещо.
Кръстникът ти по календар е воин-мъченик, когото не си избирала — паднал ти се е само защото мъжкото му име роди всички къси форми, Мита включително.
Кръстена си „посветена на Деметра“, а на Димитровден задачата ти е да мериш брашното и да делиш месото — богинята на плодородието, слязла до кантара.
Мъжът подписва договорите, жената ги работи — на твоя ден стопанката дели надниците, после сяда начело на същата маса.